АЛБАТРОС
превод от полски: Дора Габе
АЛБАТРОС
На океана тихо. Ни една вълна
бе трепва. Неподвижна, модра глъбина.
Там бряг се не синее, ледове големи
не плуват. Албатрос върху водите дреме.
Сънува той: - съня му нищо не смущава -
далечната вода, далечния живот…
Потънал със очи в лазурний светъл свод,
над синята вода се тихо олюлява.
Мълчание навред - без край и без начало;
загледаний покой предвечен сън заспал
и слънцето е сякаш пурпурен кристал
и цялото небе замръзнало в кристали.
Сънува той и мисли: още Бог не е
създал земята - само неподвижна, сънна,
под сънното небе лежи вода бездънна.
Спи. Стряскат му съня гръм, вихри, дъждове.
Тогаз криле огромни с шум издига той,
докосва пяната кипяща в океана,
в прегръдките се хвърля той на урагана,
над бурята провисва в тихия покой.
А щом затихне тя, в скалисти стръмнини
суши перата си и в слънцето се вглежда,
самотно като него - слуша как нареждат
във сънната си песен биещи вълни.
ПРЕЛЮДИЯ
Откъслеци
***
Да може всяка болка във сърцето
сълза на жалост жива да изтръгне,
а сълзите да са звезди в небето -
би станал свода светло-син над мен
отлеян купол, от звезди споен,
макар с безкрая вечен да се слива…
***
Безкрайността пустинна и безбрежна,
загубена във мрака на водите,
и в нея сянка дълга и недвижна,
отпуснала глава върху гърдите.
И лунна светлина отгоре пада
и образа чертай и осветлява -
Ах, то Исусовата сянка се явява
и безизходно, безнадеждно страда!
***
О ядка на живота, тая нищета
на хора и животни! Болка и тревога
сърцето ми гнетят. Извикал бих до Бога,
извикал бих за жалост, жалост над света.
Бих викнал, но не мога! Нещо ме скова,
от огнено сърце избликнали слова
изстиват - и мълча и гледам без да зная
в дълбокия лазур, в безбрежността, в безкрая.
***
Понявга изеднаж усещам самотата
страхотна, и очи закривам аз със длан.
Не искам да я виждам тук, до мен, позната,
и тъна на скръбта бездънна в океана.
И слушам аз слова мистични и нечути
тогава - любовта надсмъртна само вижда
душата ми и в скръб потънала - завижда
на спящите деца в Исусовите скути.
***
Аз спомням тихи, ясни, златни дни.
Дали е сън, дали така се чини?
Открити бяха светлите градини
на мойте младини.
И мисля нявга - сън е било, зная,
и в сън се нижат днешните ми дни!
Пробудя ли се - пак ще бъда в рая
на мойте младини.
