ПЛУГ И БРАЗДА
превод от руски: Спаска Гацева
ПЛУГ И БРАЗДА
Началото са плугът и бразда,
доколкото браздата има свойство
да се превърне в хляба ни с достойнство.
Недей забравяй никога това -
началото е -
плугът и бразда.
А без начало няма край, нали,
не край, по-точно - няма продължение,
а по-нататък - няма и движение,
завършек няма. Значи и венци!
О, колко пъти вече - век след век -
засищахме си жаждата с познания,
откакто първата бразда извая
и хвърли в нея зърното човек.
Безчет са градовете по света,
луната чак изпрати ни покана…
Началото начало си остана
и неговата същност е - бразда.
Дори да се сродим и със звезда,
за плуга неръждясал припомни си,
браздата изорал - от тук зависи
на хляб да се превърне после тя.
Недей забравяй никога това.
***
Със своя род съм горд и съм велик,
прекрасен е, затова се и гордея!
Прадядо бил войник и земеделец.
А дядо - земеделец и войник.
Войник и земеделец - тате. Аз
войник самият бях в съдбовен час.
Живот открит живеят в моя род.
Мъжете му държаха плуг в ръцете.
И меч. Жените раждаха народ -
войници и орачи - по наследство.
Не генерали, не велможи, не -
такива няма в моя род. Велможи…
Прадядо ми красив не бил поне,
одрал бе дядо неговата кожа.
Все пак съм горд, - свидетелствам и сам!-
че син съм на съсловие такова,
в Русия то нарича се история,
макар безименна да казват, знам.
Безименна ли? Щом да изтърпим
не можем нещо в моя род - тогава
велможите, си нямате представа -
от марша ни как бягат - яко дим!
Не искам с нищо да съм по-висок,
аз клон съм само от дърво могъщо.
Шуми ли то - шумя със него също.
Мълчи ли то - мълча. Със моя род.
ГЛАС
Поете, не хаби словата,
ако ти спи душата, брат.
Да я напълни радост чакай,
или скръбта на тоя свят!
Придръж хартията си бяла
за своя бисер, за мига -
щом светне Мисълта, прозряла
като светкавица - в нощта.
Тогава твоя огън храбър
пални го и с перото -щик
на бялата си барикада
стиха си бавно напиши.
Кого ще срещне, враг, приятел -
той трябва да е тетива.
Да парнат - жива жар-ръката ти
прозрелите за стих слова.
