Тасос Ливадитис

превод: Владимир Башев

Братя,
от днес аз не съм вече поет,
забраниха ми да бъда поет!
Тази вечер аз съм странник,
който тревожи улиците
на безкрайния град,
който раздира мрака
със сърцебиенето на барабан,
който тича от ъгъл на ъгъл,
от площад на площад,
плаши всички задрямали нощни пазачи
и всички заспали кучета,
свири за две пари в кръчмите тежки народни песни,
обикаля кварталите
и чука по всички врати и всички сърца -
силно,
по-силно, -
за да държи хората будни
за да държи живота буден,
за да възвести посред нощ,
че колкото и да ни убиват,
ние
още повече
съществуваме,
още повече разтърсваме света
и караме градът да трепери!
Впрочем, за какво трябва да говори поетът?
Ако бях миньор,
щях да дълбая земята,
издигайки като пеленаче към слънцето
черните въглища.
Ако бях преносвач,
щях да нося на своето рамо бетон,
за да зидам света,
във който живеем и ще живеем.
Аз съм поет,
призван да възпява народа си.
Да възпява мира на първи и на втори глас
със своите братя
миньорът
и преносвачът.

Мойта песен е пън,
който гори под чорбата на каруцарите,
тя е вълнен парцал,
с който босите зиме увиват нозете си,
тя е шепа вода
за работниците по сухите пътища,
тя е вест от далечното бъдеще
за затворените до живот в занданите.

И аз не съм нищо друго освен една малка буква
в необятната дума -
Свобода!