Тасос Ливадитис (20.04. 1922, Атина - 30.10. 1988, Атина ) е гръцки поет. Роден в многодетно семейство. Учи в Юридическия факултет на Атинския университет, но не завършва - поради левите си убеждения се включва в борбата срещу диктатурата на Метаксас, а после и в Съпротивата. От 1948 до 1951 г. е затворен в лагерите Макронисос, Ай Стратис, Лемнос. Там написва много от произведенията си, публикувани по-късно през 50-те г. Първите му стихове са отпечатани в „Елевтера грамата” („Свободна литература) и „Неа естия” („Ново огнище”) като студент. Първата му стихосбирка е „Битка в края на нощта” (1952), но световна известност му носи поемата „Вятър вее по кръстопътищата на света” , наградена на Световния фестивал на младежта и студентите във Варшава (1953). След като тя е забранена в родината му, издава книгата „Човекът с барабана”, последвана от „Симфония № 1″ (1957), „Жената с конските очи” (1958), „25 песни за Одисей” (1963), „Кантата за три милиарда гласа” (1960). Поет със силно изразена социална насоченост. Публикува в органа на Гръцката комунистическа партия в. „Авгис”. Автор на политически и критични есета. Носител на Национална награда за поезия (1976 и 1979). След смъртта му са издадени непубликуваните му стихотворения, озаглавени „Ръкописи на есента.” Негови стихове са преведени на руски, сръбски, унгарски, шведски, италиански, френски, албански, български, китайски и английски език.

Публикации:

Поезия:

ЧОВЕКЪТ С БАРАБАН/ превод: Владимир Башев/ брой 41 юни 2012

БИТИЕ/ превод: Атанас Далчев/ брой 62 май 2014

НЕ СТРЕЛЯЙ В СЪРЦЕТО МИ/ превод: Божидар Божилов/ брой 113 януари 2019