Ян Неруда

превод: Григор Ленков

***

Тъй дълго, тъй тъжно във своята лодка
греба през живота едвам.
Защо никой в моята лодка не седна,
та плувам аз толкова сам?

Прости ми, о, боже, за туй, че те питам -
и тъй е голям моят грях;
когато издигна весла над вълните -
сълзи се стичат по тях.

Когато погледна в морето зад мене,
пронизва скръб мойто сърце:
онези бразди зад кърмата - не са ли
две молещи бели ръце!

БАЛАДА ЗА ТРИМАТА КРАЛЕ

Сред шум и възгласи безброй, сред викот непрестанен,
сред подлудяващи тръби и громол барабанен
         във Витлеем пристигат те.
         И казват тримата крале:
„Дойдохме да се поклоним на божия вестител
и с радост да се преклоним пред нашия спасител.”

И слизат пред обора те от своите камили,
и падат там на колене, главите си склонили,
        и докато слугите с жар
        сноват и трупат дар след дар,
един от тримата крале, вития рядък, става
и почва вдъхновена реч във божия прослава.

„О, майко - вторият мълви, - синът ти е прекрасен!
Той има твоите очи и твоя поглед ясен!”
         А третият, ласкател вещ,
         шепти на Йосиф с глас горещ:
„Такава радост тоя свят не е видял отдавна!”
Но в яслите във тоя миг Исус сърдито шавна:

„Защото съм дете, затуй дойдохте, о, избрани!
И пред апостолите тъй ще правите метани!
         Но тръгна ли аз някой ден,
         от ученици обграден -
о, как ще тръпнете тогаз! О, как ще ме кълнете!
И от доносчика-тъпак ще търсите съвети!

Кадите ми тамян сега и - щедро на похвали -
лукаво трупате пред мен и злато, и корали.
         Но увенчан ще бъда аз
         с корона трънена от вас
и щом Голгота изкача, ще бъдете далече
от мене и от моя кръст!” - така Исус им рече.

Корона килнал настрана, достойният вития
поиска да му възрази, но изглупя, горкия.
         И си зашушнаха така
         кралете, сочейки с ръка:
„Хм, син на дърводелец прост, та и речта му тая!”
Дойдоха славно те, а как се върнаха - не зная.