ЗА БЕЛИНСКИ
превод: Татяна Любенова
Юбилеят на Белински дойде тъкмо навреме в този смисъл, че “проблемът Белински” отдавна стои много остро, но никой не се решаваше да го извади на бял свят. Остро стои в кулуарите. Наистина, за Белински неговите съвременници са оставили стотици възторжени отзиви, съветската власт също всячески го приветстваше.
Но Белински - това е “Писмо до Гогол”: основната причина за охладняването и враждата към него сред днешната общественост. Белински отночало хвали (Бедни хора”), а после ругае (”Двойник”) Достоевски, Достоевски, разбира се, не му остава длъжен. Блок в своето завещание, писмото-реч “За предназначението на поета”, говори за Пушкин: над него вече се носи “младенческият говор на Белински”. (При това, кой знае, може би Блок е имал предвид само възрастта: младостта на Белински). Въбоще в началото на ХХ век от Белински е имало много недоволни, както и сега.
Имало е и твърде конкретни грешки при Белински: рязко не е приемал Баратински, сражавал се е с романтизма, като тежък валяк минава над Марлински (Александър Бестужев!), наругал…Чацки, макар че ми се струва, че може би самият Белински се смята за прототип на Чацки (простете за анахронизма). Независимо и от много други лични грехове, Белински е писал непрекъснато, въвел е в обръщение стотици писателски имена, така че недоразуменията са достатъчно.
Днешните демократи са обидени на Белински - смятат го за един от подготвителите на съветската власт.
Всичко това е така.
В художеството въобще нищ не е толкова просто, както би ни се искало, ох, как би ни се искало! Толстой казва на Чехов: “Аз не мога да търпя Шекспир, но вашите пиеси са по-лоши”. Тургенев враждува с Достоевски, Толстой и Достоевски не поискали дори да се запознаят, макар че след заминаването му от Ясна поляна, на постелята му намерили разтворена книга на Достоевски. Писарев писал, че Пушкин не е поет, а стилист. Самият Пушкин в началото на 30-те ни оставя в стихове християнски мотиви и в същото време пише приказката за попа и Балда. В православният Гогол, във “Вий”, в православната църква се разхожда вещица-пани, беснеят дяволи. Преданият поклонник на Гогол - Погодин, прочитайки първият том на “Мъртви души”, забелязва, че тук сякаш вървиш по коридора, отваряш вратата, а там изрод, отваряш следващата врата, и там изрод, отваряш по-нататък, а там пак изрод. Тургеневият Базаров казва, че има лошо настроение, сякаш се е”начел на писмата на Гогол до калужската губернаторша”. Не ни е приятно, но ние разбираме защо Базаров говори така. А у “антицърковният” Толстой всяка фраза за главния герой диша любов, а “Бог е любов” (преди всичко!).
Всичко това не е нещо, което се прощава или е неизвестно, но ей така, премълчава се и се измества. Да, иска ни се да е по-просто. А да имаш работа с художество и художници е много сложно.
Защо не прощаваме на Белински?
…Да, бил твърде рязък, нервен бил…Да, и хвалил и ругал понякога - страстно…
Да, грешки.
Но няма да надничаме в древността или, обратно, в ХХ век. Да вземем ХІХ: златният век на руската литература, който я прави всемирна, световна.
Първата половина.
Белински показва в светлината на разума дейността на Пушкин, Лермонтов, на същият този Гогол, независимо, че те са били известни и преди Белински.
Белински просто изважда на бял свят по-рано никому неизвестните - младите Тургенев, Гончаров, Колцов, Херцен, Достоевски, Сологуб и десетки други деятели на литературата от “втори ред”, съставляващи литературния процес, които после мощно тласкат към Толстой, Достоевски, Чехов. Белински дава на руската литература този нравствен тонус, който тя и досега чувства…
Белински…
Е, и какво!
В (късен!) роман на Достоевски руските момчета “спорят в ъгъла” на някакво питейно заведение. За какво спорят те?
Те спорят за Бог и за социализма.
Ох, този социализъм…
Белински “подготвил съветската власт”…
А какво, в съветската власт всичко ли беше лошо?
Днес никой няма да се реши да отговори на този въпрос абсолютно утвърдително…
А ние - ние сме длъжни да помним не само “грешките” (”грешките на Белински”, “грешките на Толстой”, “грешките на Бунин”, “грешките на Твардовски”), но и заслугите на нашите големи от миналото.
Московский литератор, № 12, 7 юни 2011 г.
