Висарион Григориевич Белински, (30.05. [11.06.] 1811, крепостта Свеаборг, Велико Финландско княжество - 26.05. [7.06.] 1848, Санкт Петербург) е руски писател, литературен критик и публицист, философ. Роден в семейство на флотски лекар. Учи философия в Московския университет, но е изключен за своя пиеса (1832). Издържа се с преводи и даване на уроци. От 1833 г. участва във философския кръжок на Н. Станкевич. През 1834 г. публикува в сп. „Телескоп” първата си сериозна критическа статия „Литературни мечтания. Елегия в проза” - обзор на историческото развитие на руската литература, тя е последвана от статии за творчеството на Гогол, Баратински, Бенедиктов, Колцов. През 1835-1836 г. редактира сп. „Телескоп”. След забраняването му, издава без успех „Руска граматика” (1837). Редактира „Московски наблюдател” (1838), там публикува цяла поредица от критически статии. В края на 1839 г. се установява в Петербург, където завежда критиката в сп. „Отечественны Записки”. В периода 1840-1846 г. печата там статии за Державин, Лермонтов, Майков, Полежаев, Марлински, за руската народна поезия и редица статии за Пушкин (1844), съставящи цял том и представляващи история на руската литература от Ломоносов до смъртта на Пушкин. В началото на 1846 г. се разделя със списанието. Лятото и есента на с. г. прекарва в южна Русия заедно с актьора Шчепкин, а след завръщането си в Петербург става постоянен сътрудник на новото списание на Некрасов и Панаев „Современник”. През 1847 г. създава знаменитото си „Писмо до Гогол”. Умира от туберкулоза и е погребан във Волковското гробище на Санкт Петербург.

Публикации:

Проза:

КЪДЕТО Е ЖИВОТЪТ, ТАМ Е И ПОЕЗИЯТА/ превод: Татяна Любенова/ брой 41 юни 2012

За Висарион Белински:

ЗА БЕЛИНСКИ/ автор: Влaдимир Гусев/ брой 41 юни 2012

В ПАМЕТ НА В. Г. БЕЛИНСКИ/ автор: Николай Некрасов/ брой 43 септември 2012