Олег Шестински

превод: Ангел Тодоров

Съхнат морските мрежи,
вехнат розите,
на брега важно-важно
кацат чайките.

Аз съм тук, с боговете
на морето: седя
сред рибарите - заедно
ний чорбица ядем.

Ерто дъбова бъчвичка.
„Пий!” - подканят ме те,
както всекиго канят
със другарска любов.

От Сантяго кораби
се прибират за сън.
Като котва над залива
пада залезът.

Вятър лодките клати.
А над нас, а над нас
идат бавно космати
облаци, облаци…