СИЛУЕТИ
превод: Кръстьо Станишев
Мълчаливо, под пясък клисав,
като гилзи след изстрел,
под треви и корени стари
лежат мойте другари,
без усмивка и плът,
на свойте кости лежат.
В правоъгълни ями вбити,
те лежат без обиди,
те - на своята младост портрети,
на смъртта силуети,
сред подземно небе,
сред тъмно небитие…
Гласовете им в мен живеят,
несмутени и чисти.
В пепел сляпа пак зеленеят
и шумят нови листи.
И блестят над долини сиви
непрекършени клони…
Аз ги виждам: шумни и живи,
със зелени корони.
Аз ги виждам: пред път прекъснат,
дето срещат се късно
дъх с куршум… Там човек с човека
се разделя довека.
