Йожеф Йотвьош

превод: Нино Николов

И там, съвсем накрая,
с неравен път, с мечти,
умора ще позная,
гроб ще ме приюти.

Прочут, не ще немея,
под тежък саркофаг,
задишала идея
ще бъде моя знак.

Но ако обкръжите
смълчаната трева,
дано да са честити
добрите ви слова.

И песен, ако звънне,
унгарска да е тя,
сърцето да изпълни
нахлулото с кръвта.

Сълзица, ако блесне,
дано да пропълзи:
поетът ражда песни,
а обичта - сълзи.