Антонин Мацек

превод от чешки: Григор Ленков

Аз се срещнах с тебе
в една утрин ранна,
в една земя с рози, в един земен рай.
Сламата, под мойте стъпки разпиляна,
имаше дъха
на родната земя.

Вдъхвах дъх на рози
с пъпки - росен пламък,
както в зла чужбина си го вдъхвал ти.
Сълзите на роба ще разчувстват камък,
но не врага, който
ятаган върти.

От желязо твърдо,
от стомана хладна
се кове и плуга, и меча жесток.
Един под ханджара, друг в полето падна.
И аллах мълчеше,
и мълчеше бог.

Звънна само твойта
вдъхновена лира -
призова на бунт, на бунт народа твой:
- Който мре за свободата, не умира!
Жив е оня, който
падне в кървав бой.

Тъй умря поета
горе, на Балкана -
ехото повтаря неговия глас.
В една земя с рози, в една утрин ранна
тъй се срещнах с него -
с Христо Ботев - аз.