Ян Стахо

превод: Григор Ленков

1.

ВЕЧЕР

Камбанен звън над вечерта се носи.
На селска стомна вятърът свисти.
Вървиш към мен през стърнищата коси,
а в шепите ми звезден прах хрусти.

Скрипти каручка. Стенат двете оси.
Гърбът на кончето от пот лъщи.
Аз знам какво на стъпалата боси
шепти прахът, когато идеш ти.

Селце. И тихи, сини силуети.
Подковите в нощта искри секат.
На дрехата ти зрънце пясък свети -

от триенето на звезда в звездата.
Потта е сол. Нозете ти тъжат
за хладната прегръдка на водата.

2.

КЪПАНЕ

Две риби са нозете ти - копнея
да затрептят под бяла светлина!
В реката черни лодки се люлеят.
Две сенки бяхме - вече сме една.

Луната плува - посегни към нея!
Смехът ти - низ от бисерни зърна.
Разплавен, съска плажът, пуст е кея,
по глезените ти пълзи вълна.

Изпляска риба. Кръгове червени
един след друг водата очерта
върху лицата ни - като мишени.

До теб, до теб, до теб да съм безкрайно!
Да скочим! Тъй чрез звездната вода
телата ни ще се обичат тайно.