Георгий Адамович
Георгий Викторович Адамович (7 (19).04. 1892, Москва 1894 - 21.02.1972, Ница), руски поет, критик и преводач, е роден в семейството на генерал-майор В. М. Адамович, началник на московската военна болница, поляк по националност. Завършва историко-филологическия факултет на Петербургския университет (1910-1917), участник във втория и третия „Цех на поетите” (1916-1917; 1918), привърженик на акмеизма и един от последователите на Николай Гумильов. Поетичният му дебют е поемата „Вологодският ангел” (1915). Автор на книгите със стихове „Облаци” (1916), „Чистилище” (1922), „На запад” (Париж, 1939), „Единство” (1967, САЩ). Публикува общо около 170 стихотворения и преводи. Заедно с Гумильов и Георгий Иванов завършва започнатия някога от Пушкин превод на „Орлеанската дева” на Волтер (1924), участва в издаването на книга на Робърт Саути (1922), поемата на Томас Мур „Огнепоклонници”, превежда „Чайлд Харолд” и първите три песни от „Дон Жуана”, творби на Ередиа, Бодлер, по-късно в емиграция - отделни произведения на Кокто, Рилке, естонския поет Алексис Раннит, заедно с Г. Иванов „Анабазис” на Сен-Жон Перс (1926, Париж), а през 1942 г. - „Чужденецът” на Камю. От 1923 г. живее в емиграция - във Франция. Участва в литературното общество „Зелената лампа” от 1927 г. Печата критически статии и есеистика в парижкото сп. „Звено” и в. „Последние новости” (от 1928), води критиката в сп. „Числа” (1930-1934), редактира месечното списание „Встречи” (1934). Издава в Берлин през 1935 г. първата антология на руската задгранична поезия, в която участват над 70 поети. С основния си антагонист В. Ходасевич дискутира в печата през 1935 г. Участва като доброволец във френската армия (1939), след капитулацията на Франция е интерниран. От края на 40-те г. статиите му се появяват в западните просъветски издания. Издава написаната на френски книга със спомени „Друга родина” (1947). Тя е последвана от „Самота и свобода” (Ню Йорк, 1955) и книгата с критика „Коментари” (Вашингтон, 1967). Публикува като отделни издания и биографията на политическия емигрантски деец В. А. Маклаков (Париж, 1959), „Л. Н. Толстой” (Париж, 1960), „Приносът на руската емиграция в световната култура” (Париж, 1961; френски и английски преводи, 1962), сборника „За книги и автори: бележки от литературния дневник” (Париж, 1967). Част от мемоарите и спомените му са записани от Юрий Иваск. През 1951-1961 г. преподава руска литература в Манчестърския университет (Англия). Излиза от масонската ложа, в която членува, през 1965 г. През 1960-те живее в Париж и Ница, пише поредица от очерци за дейци на руската култура за мюнхенската радиостанция „Свобода”. Малко преди смъртта си посещава САЩ, където с успех чете свои лекции. Умира на 79 г. в Ница от сърдечен пристъп.
Публикации:
Поезия:
ДЪЖДОВЕН ИЗГРЕВ БЕ…/ превод: Димитър Горсов / брой 40 май 2012
ПРОМЕНЯ СЕ ВСИЧКО В ЖИВОТА НИ ОЩЕ - О, ДА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 68 декември 2014
НЕ КАЗВАЙ, ЧЕ ПОЕЗИЯТА Е МЕЧТА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 117 май 2019
КЪДЕ СИ СЕГА?…./ превод: Татяна Любенова/ брой 138 май 2021
Проза:
