НЕ КАЗВАЙ, ЧЕ ПОЕЗИЯТА Е МЕЧТА
превод: Красимир Георгиев
НЕ КАЗВАЙ, ЧЕ ПОЕЗИЯТА Е МЕЧТА
Не казвай, че поезията е мечта
с преплетена игра ленива в мисълта,
където ни пленява волно дишащ гений
на бързи сънища и нежни утешения.
Не, дълго ти мисли и дълго ти живей,
плача, тъгата и любовния елей,
дни мрачни, след пиянство утрини проклети -
като отвара билкова пази в сърцето,
и, може би, щом старостта те призове,
ще стигнеш до пет-шест случайни редове,
които ще повтаря полубуден влюбен
и ще шепти объркано на смърт осъден,
за да заглъхва музиката им сама
в морета и страни на тъжната земя.
1931 г.
——————————
НЕТ, ТЫ НЕ ГОВОРИ: ПОЭЗИЯ - МЕЧТА…
Нет, ты не говори: поэзия - мечта,
Где мысль ленивая игрой перевита,
И где пленяет нас и дышит лёгкий гений
Быстротекущих слов и нежных утешений.
Нет, долго думай ты и долго ты живи,
Плачь, и земную грусть, и отблески любви,
Дни хмурые, утра, тяжёлое похмелье -
Всё в сердце береги, как медленное зелье,
И, может, к старости тебе настанет срок
Пять-шесть произнести как бы случайных строк,
Чтоб их в полубреду потом твердил влюблённый,
Растерянно шептал на казнь приговорённый,
И чтобы музыкой глухой они прошли
По странам и морям тоскующей земли.
1931 г.
