Якуб Колас

превод от белоруски: Найден Вълчев

Далеч си ти. Сред мрак мастилен
вън тича вихърът голям,
слепи ме с вятъра си силен
и мене ми е тъжно сам.

Далеч от твоя смях чудесен
живях аз много дни в печал.
Бих искал да отекне в песен
скръбта, с която съм живял.

Познавам аз деня ти тежък.
Ти пи горчилка нощ и ден.
С гнева си строг, с гласа си нежен
бе винаги със мен и в мен.

Прости! това като присъда
сърцето ми сега мълви.
Със тебе бях, със теб ще бъда,
а всичко друго забрави.

И тук си. И не си. И още
вилнее вихърът голям.
Степта ме гледа с поглед нощен
и мене ми е тъжно сам.