Михай Чоконаи-Витез

превод: Нино Николов

Милата ми се съблича,
ще се къпе. Музо, грях ли е
да надникнем, да я видим
как изглежда тя без дрехите?

Ето, гледай, тя се плаши
от тревите, от дуварите,
скрила цялата си хубост
с тънкото платно кенарено.

Триж по-хубава е с тази
тъничка мъгла наметната,
гледам, сякаш виждам слънце
иззад облака просветнало.

Скритата в онези дрехи
красота, от лъч погалена,
грее като ясно утро,
озарило нощна палуба.

Тази красота е нейна.
И през облаци кенарени
втурват се лъчи с игрива,
с нежна светлина запалени.

Разпилей се, дим кенарен,
слънце скриваш, безобразнико,
нищо, че са те тъкали
сръчни хубавици в Азия!