Гаврила Державин

превод: Димо Боляров

И стана господ-бог да съди
тълпата земни богове;
и рече - докога ще бъде
тъй, че да властват бесове?

Ваш дълг са честните закони
към всеки - силен или слаб -
да няма хора без подслон и
сираци да скимтят за хляб.

Да няма вече в непосилни
беди човек неоправдан -
да тъпчат силните безсилни,
беднякът да е окован.

Не чуват! Виждат и не знаят
с взор от парите заслепен,
че от неправди ври безкраят,
от зло светът е обсаден.

Царе! Аз мислех, че сте властни,
тъй както бог е възвисен,
но вий сте като мен пристрастни
и също смъртни като мен.

Като листата в студовете,
сред вихрен есенен въртоп
и вие също ще умрете
като последния си роб!

Ти, боже, възкръсни в тъмата,
молитви те зоват със жар:
ела, съди и на земята
бъди един-единствен цар!

—————————–

ВЛАТИТЕЛЯМ И СУДИЯМ

Восстал всевышний бог, да судит
Земных богов во сонме их;
Доколе, рек, доколь вам будет
Щадить неправедных и злых?

Ваш долг есть: сохранять законы,
На лица сильных не взирать,
Без помощи, без обороны
Сирот и вдов не оставлять.

Ваш долг: спасать от бед невинные,
Несчастливым подать покров;
От сильных защищать бессильных,
Исторгнуть бедных из оков.

Не внемлют! - видят и не знают!
Покрыты мздою очеса:
Злодействы землю потрясают,
Неправда зыблет небеса.

Цари! - Я мнил, вы боги властны,
Никто над вами не судья, -
Но вы, как я, подобно страстны
И так же смертны, как и я.

И вы подобно так падете,
Как с древ увядший лист падет!
И вы подобно так умрете,
Как ваш последний раб умрет!

Воскресни, боже! боже правых!
И их молению внемли:
Приди, суди, карай лукавых
И будь един царем земли!

Ок. 1780 - 1787