Людмила Шчипахина

Людмила Василиевна Шчипахина (рус. Людмила Васильевна Щипахина), руска поетеса, публицист и преводач, е родена на 26 март 1933 г. в град Свердловск, Урал. Завършва Литературния институт „М. Горки” (1958). След завършването на Литературния институт живяла в Ленинград. Член на Съюза на писателите на СССР (1961), понастоящем е член на московската градска организация на СП на Русия (член на висшия художествен съвета на московската градска организация на Съюза на писателите на Русия). Секретар на ръководството на Международната Асоциация на писателите баталисти и маринисти. Член на Изпълкома на Международното общество на писателските съюзи, съпредседател на Комисията по туркменска литература. Заслужил работник на културата на Туркменистан. Почетен член на Асоциацията на писателите на Еквадор. По стиховете й са създадени песни от композиторите Людмила Лядова, Вадим Орловецки, Едуард Колмановски. Живее в Москве. Автор на повече от 40 книги със стихове и преводи от езиците на бившите народи на СССР. Книги: „на път” (1957), „Пролетни пътеки” (1959), „Очакване” (1962), „В твое име” (1964), „Лично дело” (1966), „Избрана лирика” (1967), „Синият бряг” (1968), „Непревзети върхове” (1971), „Монолог” (1973), „Постоянство” (1976), „От този свят” (1977), „Празник на слънцето” (1980), „Часът на вечерните огньове” (1980), „Летни треви” (1981), „Избрано” (1981), „Мой двадесети век” (1984), „Аз - жената” (1984), „Дъщери на революцията” (поема, 1985), „Ехо от вчерашна любов” (1998), „Резонанс” (2000), „Стихове” (2002). Носител на два ордена „Дружба между народите, „Почетен знак”, почетни грамоти „Златно перо” (Полша), „Златно перо” (Еквадор). Национални награди: „Александър Твардовски” (2001), „Михаил Шолохов” (2005 г. - за книгата със стихове „Планета Сталинград”), украинската награда „Владимир Дал”, наградите „Константин Симонов”, „Сергей Есенин”. Поетесата е включена в енциклопедията „Най-добрите хора на Русия”, с предговор от Владимир Путин, 2003 г., Москва. Умира на 4 ноември 2021 г. в Москва.


Публикации:


Поезия:

РОБИ СМЕ НА ДОЖИВОТНА ВАХТА…/ превод: Димитър Горсов/ брой 39 април 2012

ПОСЛЕДНИ СРЕД МЪЖЕТЕ…/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 80 януари 2016

ЗА ТЯХ/ превод: Дафинка Станева/ брой 103 февруари 2018

ПО ТРЕСАВИЩА БЛАТНИ МИНАВАМ…/ превод: Красимир Георгиев/ брой 143 декември 2021