Людмила Шчипахина

превод: Красимир Георгиев

ПО ТРЕСАВИЩА БЛАТНИ МИНАВАМ И ГЪЛТАМ МЕТАН

По тресавища блатни минавам и гълтам метан,
през достъпното само за смокове скално гребло,
по разпалени въглени тръгвам, по капки стъкло.
Зад гърба ми горещи искри е разхвърлял метал.
Нейде бухал крещи, нейде сова заплаква, див свят,
с коренища дърветата мрачната почва разриват,
размножени от ехото думи жестоки свистят
и надвисват лениво парчета от облаци сиви.

По висящи мостове през бурята тръгвам среднощ,
по бодливи стърнища и камъни в пътя избран
заминавам натам, помогни ми! Тъгувай за мен!
Като своите мисли разбърквам шумака напред,
сбогом, жерави, ще си почина сред горския кът.
Аз от теб заминавам, от теб заминавам, от теб…
Но от себе си никога няма да тръгна по път…

——————————

УХОЖУ ПО БОЛОТНЫМ ТРЯСИНОМ ГЛОТАЯ МЕТАН

Ухожу по болотным трясинам глотая метан,
Сквозь расщелины в скалах доступные только ужу,
По углям раскалённым, по брызгам стекла ухожу.
И швыряет мне в спину горящие искры металл.
Где то филин кричит, где то дикая плачет сова,
Корневища дерев раскололи угрюмую почву
И размножась как эхо жестокие свищут слова,
И висят облака - словно копоти серые клочья.

Ухожу среди ночи в пургу, по висячим мостам
По камням, по колючей стерне. Ухожу, не зови
Ухожу, помоги! Ухожу, истоскуйся по мне!
Я сухую листву, словно мысли свои ворошу
Провожу журавлей, посижу у лесного пруда.
Это я от тебя ухожу, ухожу, ухожу…
Это мне от себя не уйти никогда… никогда…