Людмила Шчипахина

превод: Тихомир Йорданов

***
Последни сред мъжете,
тъй както стих сред проза,
те изумяват всички,
че подаряват рози.

И не от корист жалка
и в името на жеста -
последни от мъжете
те място правят често.

Не както тост на маса,
а просто и без повод,
те сгряват ни душевно
с едничко топло слово.

Това - да снемат шапка,
и път да сторят - тоже:
все има ги, не много,
но има, правий Боже!

Наоколо - колеги,
и граждани способни…
Но тези сред мъжете
комай са безподобни.

На тях ти, Боже, дай им
и зимни дни, и летни -
те живи да останат
и никога последни!