Мануел Бандейра (Manuel Bandeira, Ресифе, щата Пернамбуко, 19.04. 1886 - Рио де Жанейро , 13.10. 1968) е бразилски поет, литературен критик и преводач, представител на т. нар. „поколение 1922″, или от първото поколение бразилски модернисти. Син на железопътен инженер. В рода му има редица видни юристи. През 1916-1917 г. пребивава в швейцарския санаториум „Клавадел”, за да се лекува от туберкулоза, там се запознава с поета Пол Елюар. Дебютира с книгите „Пепелта на часовете” (1917) и „Карнавал” (1919), последвани от „Стихотворения” (1940), „Непослушание” (1930), „Поетични преводи” (1945), „Утринна звезда” (1930), „Събрани стихотворения” (1940), „Лира на петдесетте години” (1948), „Поетични творби” (1956), „Звезда вечерна’ (1963) и др. Книги с проза: „Провинциални бразилски хроники” (1937), „Понятие за литературната история” (1942), „Испано-американска литература” (1949), „Биография на Диас Гонсалвес” (1952), „Пътни бележки за Пасаргада” (1954), „Флейта от книга” (1956). Съставител на редица антологии. Превежда Хуана де ла Крус, Шилер, Шекспир, Брехт, Торнтън Уайлдър и др. Член на Бразилската литературна академия (1940). Умира от стомашен кръвоизлив на 82 г. в Рио де Жанейро, погребан е в мавзолея на Бразилската академия.

Публикации:

Поезия:

СЕСТРАТА НА ОКЕАНА/ превод и бележка: Никола Инджов/ брой  39 април 2012

ЛЯСТОВИЦА/ превод: Румен Стоянов/ брой 61 април 2014

ШОСЕ/ превод: Александър Муратов и Атанас Далчев/ брой 62 май 2014

ПАЯКЪТ/ превод: Стоян Бакърджиев и Румен Стоянов/ брой 125 февруари 2020

СТИХОВЕ ОТ ВЕСТНИКАРСКА КОЛОНА/ превод: Георги Ангелов/ брой 125 февруари 2020