ЗА МОЯТА МАЙКА
превод: Александър Миланов
ЗА МОЯТА МАЙКА
Докато отгледа челядта си,
нямаше за нищо друго време.
Да сме живи ние, да сме здрави -
с тези грижи и до днес живее.
Искаше, край масата щом седнем,
да сме сити. Ситостта бе рядкост.
Но тя бе далеч по-рядко сита.
Сутрин панталонките на всеки
чисти до леглото му лежаха.
Седнеше ли, беше неспокойна.
Днес сме силни ние, тя е слаба.
Всички в други градове живеем.
Днес самичка сяда да се храни
на оная маса, край която
сме седели всички. Днес обръща
стола към прозореца и може
как растат дърветата да гледа.
Но тя гледа само там, където -
спира автобусът. Нас очаква.
Разтревожи се веднъж, че в село
другите жени перат с перални.
Пишеше писма, на литургии
ходеше, говореше със хора.
Но не се скъсява пусто време,
ни децата идват по-начесто,
ни дърветата растат по-бързо.
Има днес за себе си тя време.
И какво? За други мисли само.
УСМИВКАТА
Често ми се случва: срещна хора,
със които нейде съм се срещал.
Кажат името си, откъде са,
но кои са, пак не се досещам.
и ако общ спомен заразказват,
слушам ги, а всичко във мъгла е.
Но усмихнат ли ми се, веднага
по усмивката ще ги позная.
Никой като друг не се усмихва.
Истински в усмивката оставаш.
Затова и техните усмивки
спомени пред мене съживяват.
Само оня, който не е можел
никога усмивки да дарява
или е отвикнал да се смее,
спомени у мен не съживява.
***
Аз мога да преобразя земята,
да вниквам в същината на нещата,
аз мога и да орося пустини,
и да пречистя океани сини;
аз мога чужди грешки да поправям,
по три професии да изучавам,
от Арктика градина да създам -
аз мога всичко, че не съм аз сам.
***
Живот съм ти дарила,
от нас си сътворен.
И грижа, и закрила
бъди ни нощ и ден.
Ти плод си от дървото
на нашия живот.
Приемай най-доброто
от целия ни род.
Спи сладко и сънувай
далечни брегове.
Щастлив без нас пътувай
из нови светове.
ЕДИН МОЙ УЧИТЕЛ
От моя дядо,
майстора на покриви,
не само занаят научих,
научих още
как трябва
да се хвърля чук.
Прицелваш се в носа.
Дали ще бъде хванат,
или пък не -
това засяга другия.
