САНАИ ГАЗНАВИ
превод: Литературен свят
Абул Маджд ибн Адам Санаи - известен поет и ариф (мистик - бел. прев.) от края на XI век и началото на XII век се родил приблизително около 473/1081 г. в Газна. Живял 62 години и починал пак там през 535/1140-41 г. Бил съвременник на Масуд ибн Ибрахим (ум. в 508/1114-1115 г.) и на сина му Бахрам шах Газнави (ум. в 552/1157-1158 г.). Неговият баща бил от благородно и великодушно семейство, и според поета и арифа от XV век Джами в «Нафахат ул унс», бил роднина на бащата на шейх Рази ибн Лала, един от великите арифи и учени, а така също и учител на децата на известния везир Сакат ул Малик Тахир ибн Али.
Санаи не само по свое време, но и в следващите столетия бил възпяван от различни поети, литератори, историци и автори на тазкире, и дори след смъртта си останал много авторитетен и дълбокоуважаван поет. Много поети-съвременници на Санаи, както и поети, живели след него, цитирали стихотворенията му и го считали за равен на Унсури, Муиззи, Рудаки, а понякога го поставяли и по-високо от тези поети.
Садид уд-Дин Мохамед Оуфи в известното си тазкире «Лубаб ул албаб» така описва Санаи:
«Учител на мъдреци, последният от поетите - Маджд уд-Дин Адам Санаи Газнави. «Санаи», по израза на мъдреците, означава «светлина» в градината на проницателността на Санаи, тъй като сърцето му /принадлежало/ на хората, човешките сърца се изпълвали със «светлина» (сана), той от дълбините на душата си изваждал съкровища и чрез описанията си разпръсвал бисери /думи/ на миряните…»
Джами в «Нафахат ул унс» писал за Санаи:
«Хаким Санаи Газнави (да освети Аллах гроба му!), кунйа (прозвище по името на сина) - името му е Абул Мадждуд нбн Адам… /Той/ е от великите /личности/ суфи, и поетите цитирали стихотворенията му като писмено свидетелство в произведенията си. Книгата «Хадикат ул хакаик» е решително и окончателно доказателство на неговото съвършенство, в описанията на страстите на пътниците към маарифета и таухида. Той бил последовател на ходжа Юсуф Хамадани…»
Наистина в началото на творчеството си Санаи се занимавал с възхваляване на султани и живял безгрижно. Но минало малко време и той се уморил от такъв живот. Обърнал се към суфийските и мистични учени, отдалечил се от потисниците и богатите.
Както пише Доулат-шах: «От света и от онова, което било в него /той/ бил далече до такава степен, че султан Бахрам шах Газнави искал да му даде сестра си за жена. Той отказал, предприел поклонничество и пристигнал в Хорасан… където станал последовател на «шейха на всички шейхове» Абу Юсуф Хамадани (да освети Аллах гроба му!), после се уединил».
Две-три от сатиричните му и вулгарни стихотворения явно са от периода, когато постъпил на служба при газнавидския султан, запознал се с държавни чиновници и както Фарухи Систани, прекарвал живота си във възхвали и веселие.
Но преди да тръгне на поклонничество и след него в Санаи станали душевни промени, и животът му тръгнал в друга посока. Той прекратил възхваляването на шаховете и големите личности и започнал да се занимава заедно със суфийските шейхове с аскетизъм и богослужение.
Както пише Доулат-шах Самарканди: «Причина за разкаянието на Санаи станало това, че веднъж в Газна той искал да възпее султан Абу Исхак Ибрахим Газнави, а султанът тръгвал за Индия, за да покори тамошните крепости на неверниците /заради богатствата на онази страна/, и Санаи искал бързо да прочете своята касида и бързал за прием. В Газна имало един луд, наричан “Лайхар”. Той понякога казвал дълбоки истини /в действителност се правел на луд/, постоянно в пивниците събирал остатъците от виното и го допивал при пещите в банята.
Когато хаким Санаи приближил до пещта, чул че Лайхар казал на виночерпеца си (саки): “Напълни чашата и да пием! Да ослепее дано /от завист/ Ибрахим Газнави”. Виночерпецът казал: “Защо говориш неистини?! Ибрахим е справедлив и благороден падишах, не го ругай!” Лудият казал: “Глупак е той, груб е и несправедлив. Още не е покорил както трябва Газна, а в такава сурова зима ще тръгва на поход в друга област. А когато направи тамошните жители мюсюлмани, ще поиска да тръгне в поход към друга област”‘. Взел чашата, отпил и продължил: “Напълни чашата и да пием! Да ослепее дано /от завист/ нищожния поет Санаи!” Виночерпецът пак възразил: “О, приятелю! Не ругай Санаи! Той е остроумен, жизнерадостен. Уважава го и знатният, и плебеят!” Онзи отвърнал: “Не се заблуждавай! Пълен глупак е, занимава се с дрънкане и празнословие, и нарича това стихове. От корист ежедневно стои пред глупака и го приветства. Дори не знае какво е създадено не за дрънкане и празнословие. Ако във великия ден /т.е. в деня на страшния съд/ го попитат: “Какви са добрите ти дела?” Какво ще отговори Санаи пред Всевишния?! Какво да кажеш за такъв човек, освен, че е невеж!”Когато хакимът чул тези думи, изгубил съзнание, и тези думи така му повлияли, че се отказал от службата /в двореца/, изстинал към всичко на света, изхвърлил своя диван стихотворения във водата, и започнал да се занимава с аскетизъм и богослужение».
Макар че този разказ прилича на предание, в него има частица истина и разказът свидетелства, че в онези времена е имало просветени хора, които в различни кръгове са критикували управниците-потисници. Народът уважавал Санаи и когато той отивал при обикновените хора, слушал такива разговори и те му оказвали влияние.
След като Санаи станал последовател на мистицизма и суфизма, започнал рязко да критикува жестоките управници, агресивните завоеватели и насилници и се стараел да разбуди с резките си протести и непримиримост надменните егоисти, изгубили разума си от гняв, ярост и безпочвена страст.
Санаи като млад пътешествал от Газна в Хорасан и няколко години живял в Балх, Серахс, Мерв, Херат и Нишапур. В тези градове участвал в събранията на велики личности, учени, шейхове. Приблизително в 518/1123-1124 г. се върнал в Газна и до края на живота си останал там. В предговора към своя «Диван» той пише: «Когато пристигнах в Газна, един от великите личности Ходжа Амид Ахмед ибн Масуд Таше ми предложи да събера и подредя стихотворенията си в «Диван». Нямах дори дом, където мога да пиша. Този великодушен човек ме осигури с всичко необходимо и с къща за година».
В края на живоата си Санаи живял в уединение в Газна и починал около 535/1140-1141 г. Мавзолеят му в Газна е място за поклонничество на почитателите на неговото творчество.
Из „Мъдреците на Изтока”, Махачкала, 2009
