Минчо Стоилов
Минчо Стоилов, български поет, е роден през 1938 г. и умира през 1989 г. Животът му е свързан със Стара Загора. Дебютира с поетичната книга “Ъгъл” през 1985 г. Книги: “Костна проба” (1993) и “Пристрастия в края на века” (стихове, есета, размисли, 2004). Включван е със свои творби в редица антологии: “Стара Загора – градът на поетите” (2002), “Стара Загора – от вечността към бъдещето” (2002) (съставителство и на двете – Георги Янев), ”Антология “Поетични гласове Стара Загора” (2004) (съставител Йордан Атанасов), “Развиделяване” (2005) (съставител Божидар Грозев) и др. За него Иван Матев пише: “Мъжественият характер на поета е сложил дълбок отпечатък върху стиховете му… Минчо Стоилов е съвременен езичник, който причести доброволно патриархалния си дух с нафора на трагичния патриотизъм”.
Публикации:
Поезия:
…И тъй да преживея, дето ми остава…/ брой 1 септември 2008
НА АВГУСТ В ДЪНОТО…./ брой 120 септември 2019
За Минчо Стоилов:
СНЯГ/ *** Ние нe умираме сами/ автор: Иван Парашкевов/ брой 69 януари 2015
СНЯГ/ *** Задушно/ автор: Иван Парашкевов/ брой 69 януари 2015
