Теодор Крамер

превод от немски: Красимира Василева

Големите реки боледуват
и губят твоя изворен блясък,
плитнеят и смъртта си сънуват,
и потъват в крайбрежния пясък.
От бента разкалян, по глина
в клисурата лети водопадът,
а мътен в равнината премине ли,
тежък насип веднага го стяга.

Задимено е наблизо и далече,
елите мъчително съхнат,
телеграфните стълбове вече
заменят дърветата тръпни.
Крайбрежните масиви се ронят,
плитчината расте под сметта
и рибите издъхват под бронята
на лепкавата нечистота.

От предишната дива природа
не долавяш дори и следа.
Водите, на цимента под свода,
мрачно текат през града.
Напразно дъждът се напряга
да освежи гръдта на земята.
Скоро към морето ще се протягат
само сухи дъна-коритата.