Теодор Крамер (Theodor Kramer, 1.01. 1897, село Нидерхолабрун, Австро-Унгария (сега - Долна Австрия) - 3.04. 1958, Виена), австрийски поет, е роден в еврейско семейство на селски лекар. През 1908 г. се премества с брат си във Виена, за да учи в гимназия. Участник в Първата световна война, тежко е ранен. Учи във Виенския университет, бил е библиотекар, работник, безработен. След Аншлуса се укрива, през късното лято на 1939 г. успява да емигрира във Великобритания с помощта на Томас Ман. В продължение на няколко месеца е интерниран, после е библиотекар в технически колеж. С годините разбира, че не е желан и в Англия, което засилва носталгията му. В изгнание пише хиляди стихотворения. През 1957 г. се връща в родината си и скоро умира. Автор на поетичните сборници „Тарикатски знак” (1928), „С акордеона” (1936), „Прокуден от Австрия” (1943), “Кръчмица” (1946), „За черното вино” (1956). Посмъртно получава „Литературната награда на Виена”, издадена е книгата му с избрано „Прослава на отчаянието”. От 1970-те г. се печатат стиховете му, останали в архива. Творчеството му е свързано с традиционните форми и тематично насочено към родината, селото и природата, бедните социални низини. Много от стихотворенията му се изпълняват като песни. Обществото „Теодор Крамер” публикува ежегодник с материали за него и творчеството му. От 2001 г. се присъжда литературна награда на негово име.

Публикации:

Поезия:

УМИРАЩИ РЕКИ/ превод от немски: Красимира Василева/ брой 39 април 2012