Александрос Барас

превод: Божидар Божилов

СУДАН -1901

Тази табелка, над клетката му закачена
за посетителите любопитни
на зоологическата ни градина,
колко ли пъти бе обезцветена от летата,
които минаха и отлетяха,
и колко пъти я отново боядисваха.

През толкова години дълъг плен
колко и колко дълги километри
на нетърпение
изходени във десетте квадратни метра!…
Двадесет и четири часовите векове
го сториха неврастеник,
но не го укротиха.

Да бяха го пленили малък,
та минало да няма,
да не си спомня…
Напротив!
Паметта му е на мястото!
… Онези нощи на Бахр-ел -Газал!
… Онези нощи, светли и красиви!
И любовта му първа под звездите…
И триумфалните набези
в далечната пустиня…
Тревите, зад които дебнеше газели…
Скалите, палени от огненото слънце…
Реката, дето давеше привечер
жаждата си…
Где са? Где са?
А колко време се измина!
Колко време!

Двадесет и четири часовите векове
го сториха неврастеник,
но не го укротиха…

Той целият е още величав,
при все че минаха години
и въпреки големите несгоди,
донесени му от Световната война -
пестене на храната, -
и въпреки редица други неудобства.

Все още зверското блести в очите му,
при все че много минаха години,
все още мишците му са опънати,
все още гривата му е красива,
при все че много минаха години…

Не скача вече, нито буйства,
но не че робството му стана навик
и не че го понася,
а чувството за собствено достойнство
го кара да презира, да стои на висота.

Кога неделя идва - знае той,
усеща я със прозорливост тънка,
познава по навалиците шумни
безсрамните кутрета в дамските прегръдки,
които дълго срещу клетката му лаят
и на света се радват,
а пък той
по малко непрекъснато умира…

Да бяха го пленили малък,
та минало да няма,
да не си спомня…
О, нощи на Бахр-ел-Газал,
о, нощи под звездите!…