ВЪРБАТА ЦЯЛА – ПУХЕНА…
превод: Татяна Любенова
***
Върбата цяла - пухена,
надвесила чело
и ароматна пролет
повява със крило.
А над селцето облаци,
огрени с топлина,
душата ми измолва си
пленителен съня.
Навсякъде различни
картини се редят,
тълпа, народ безгрижен,
се радва нещо пак.
И някаква си тайна
разпалва в мен мечта,
а над душата жадна
се носи пролетта.
1847
—————————–
***
Все още пролет е - сякаш неземен,
владее нощен дух из този парк.
Аз крача мълчаливо - бавно, редом
се движи с мен и профилът ми строг.
А над алеите все още не е сумрак,
синее между вейките небе.
И аз вървя - и дъхав хлад ме лъхва,
вървя - и пеят славеи над мен.
И за несбъднатото пак бленувам,
несбъднатото в бедния ни свят,
въздъхвам радостно, широко и жадувам
отново да прегърна някой аз.
Ще дойде време - скоро, може би -
земята със копнеж ще се облича.
Ала сърцето ще престане да тупти
и вече няма нищо да обича.
1847
—————————–
***
Дъхав и свеж е твоят чуден венец,
чуват се в него цветове на ухания,
къдрите твои - тъй гъсти, сияйни,
дъхав и свеж е твоят чуден венец.
Дъхав и свеж е твоят чуден венец,
ясният взор има пагубна сила, -
не, аз не вярвам, че не си любила:
дъхав и свеж е твоят чуден венец.
Дъхав и свеж е твоят чуден венец,
сърдечното щастие леко се лее:
до тебе добре ми е и ми се пее.
Дъхав и свеж е твоят чуден венец.
1847
***
Уж верба вся пушистая
Раскинулась кругом;
Опять весна душистая
Повеяла крылом.
Станицей тучки носятся,
Тепло озарены,
И в душу снова просятся
Пленительные сны.
Везде разнообразною
Картиной занят взгляд,
Шумит толпою праздною
Народ, чему-то рад…
Какой-то тайной жаждою
Мечта распалена -
И над душою каждою
Проносится весна.
1847
—————————–
***
Еще весна, - как будто неземной
Какой-то дух ночным владеет садом.
Иду я молча, - медленно и рядом
Мой темный профиль движится со мной.
Еще аллей не сумрачен приют,
Между ветвей небесный свод синеет,
А я иду - сушистый холод веет
В лицо - иду - и соловьи поют.
Несбыточное грезится опять,
Несбыточное в нашем бедном мире,
И грудь вздыхает радостней и шире,
И вновь кого-то хочется обнять.
Придет пора - и скоро, может быть -
Опять земля взалкает обновиться,
Но это сердце перестанет биться
И ничего не будет уж любить.
1847
—————————–
***
Свеж и душист твой роскошный венок,
Всех в нем цветов благовония слышны,
Кудри твои так обильны и пышны,
Свеж и душист твой роскошный венок.
Свеж и душист твой роскошный венок,
Ясного взора губительна сила, -
Нет, я не верю, чтоб ты не любила:
Свеж и душист твой роскошный венок.
Свеж и душист твой роскошный венок,
Счастию сердце легко предается:
Мне близ тебя хорошо и поется.
Свеж и душист твой роскошный венок.
1847
