Дионисиос Соломос

превод: Кръстьо Станишев

(откъс)

Китарата разлива звуци нежни
в невидима хармония. Излян
е в нея на сърцето ми копнежа.

О, мили мой приятелю, облъхва
лицето ти стихът на Осиан*,
на нощния покой душа той вдъхва.

Седни, за да възпеем в химн луната;
тъй често нея слепият поет
бе свикнал да възпява в тишината

под някоя бреза. Успокоена,
луната със светлик смирен и блед
блестеше по брадата му свещена.

Но ето я - от хълма тя изгрява.
О, ще й пея патетичен химн,
тя вечерта дълбоко утешава.

—————————–

*Осиан - според преданието древен английски бард, сляп като Омир.