БЕЗСМЪРТИЕ

Сергей Островой

превод от руски: Красимира Василева

БЕЗСМЪРТИЕ

Вярвайте или пък не, воля ваша,
веднъж Смъртта от смъртта се изплаши.

Един път сутрин, на зазоряване,
се върна от работа. И страшно й стана.

Бе и измъчена, и уморена,
край нея беше зловещо-студено.

Косите й даже настръхнаха,
сякаш пирони във тях се вляха.

Вярвайте или пък не, воля ваша -
веднъж Смъртта от смъртта се изплаши.

Видя как злото, що бе творила,
ще връхлети към нея с огромна сила.

Сенки на старци и на младежи - ето
ще скрият земята, а и небето.

Ще закрещи петелът върху брезата,
а зад стената бучи войната.

В полето чисто, сякаш безбрежно,
лежат войници - брадати, снежни.

А после паметници ще им поставят,
бронзът и птиците все ще ги славят.

И мъдро някой ще проговори:
Смъртта е смъртна. Безсмъртни са хората.


ЗВУЧНОСТ

                  “Тишина, ти си по-хубава
                    от всичко, което съм слушал”.
                                              Б. Пастернак

Колко музика е изсвирена? Колко е изпята?
Но най-хубавата музика е една,
музика красива и свята -
тишина. Тишина. Тишина.

Когато в светлината, едва сътворена,
тихо идва предутринен час,
няма нищо по-звучно във вселената
от зарите, струящи към нас.

Вежди сънни, зачервени навъсва зората.
Безмълвие-тежък камшик.
Даже пулсът на сърцето в тишината
отеква надалеко като вик.

А горската музика? Песента на полята?
Песента реките в далечната шир?
Всичко звучи като хорал на свободата.
Мъка с радост се сливат в безбрежния мир.

Бягам в зимата. И в лятото. Безкрайно
да пия от тази дълбина.
Защото най-звучната музика - това е
тишина.
          Тишина.
                  Тишина.


СЯНКА

Аз съм сянка. Нощ. И ден.
Тихо, в края си живея.
Ненавършила и ден,
по пладне почвам да линея.

В тревата пропълзявам
и там от неудобство тръпна,
а после оживявам.
Като небето. Като пътя.

Като леса, който отдавна
с мен да магьосничи обича
и който обичайно
ме жена нарича.

Трептя - неясен огън,
но нишка тегля вещо.
Да удължавам мога
в живота всяко нещо.

Ръката си повдигнеш-
и жеста ти повтарям.
Сред хората съм винаги,
без отказ отговарям.

Каквото да говорят,
за чест и почитание,
мога да повторя
всяко очертание.

Повтарям всичко аз,
но не се покварям.
За разлика от хората,
сама не се повтарям.