Сергей Григориевич Островой (24. 08. (6.09.) 1911, Новониколаевск (сега Новосибирск) - 3. 12. 2005) е руски съветски поет. Роден в еврейско семейство на служащ. Завършва 9-годишно училище в родния си град. От 1929 г. е репортер на в „Червено знаме” в Томск, а от 1931 г. живее в Москва и работи в сп. „30 дни” и др . Печата стихове от 1943 г. Издава сборника с песни „На стража на границите” през 1935 г., а през 1937 г. - книгата „Стихове”. През юли 1941 г. отива доброволец на фронта, воюва през цялата война като редник, бил е фронтови кореспондент, но и участва в боеве, раняван. През 1944 г. излиза книга с негови военни стихове. Член на ВКП(б) от 1949 г. Голяма известност получават песните, създадени по негови стихове. Те са посветени на Русия и нейната природа, на защитата на Отечеството и др. Автор на повече от 30 сборника с поезия, проза, приказки. Творчеството му е удостоено с много правителствени награди. Многократен лауреат на песенни конкурси и фестивали, лауреат на Държавната награда на РСФСР „Максим Горки” (1983). Председател на Федерацията по тенис на РСФСР (1969-1988). През 1985-1987 г. са издадени Събрани съчинения в 3 тома. До последно публикува нови стихове в различни издания.

Публикации:

Поезия:

БЕЗСМЪРТИЕ/ превод: Красимира Василева/ брой 38 март 2012

КЪМ КЛЕВЕТНИЦИТЕ НА РУСИЯ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 82 март 2016