НЕБЕ
превод: Азиз Шакир-Таш
НЕБЕ
Когато
усетя, че нещо отвътре ме стяга,
хвърлям другия край на своите погледи
към
тази
смрачена
вселена,
обличам се в риза от лист олеандров
и тръгвам олекнал
към сянката -
за да погледам
небето как страда от липса на сън.
(А небето е всъщност кора от банан,
над която
подобно парцали износени
виждат се облаци…)
ТЯЛО
Лицето си отдадох на идващия вятър
и запратих срещу хоризонта камък.
Но нито вятърът разтърси тялото ми,
нито пък
ръцете ми разшиха
формата на месечината.
ФЛЕЙТА
Птичко тъжна,
ти си огледало на
духа ми.
А духът ми уморен е.
Ти си флейтата,
и вятърът,
и горестта.
Ала кой дъха си в тази флейта ще излее -
да посее
своите терзания по вятъра…
