Михаил Ломоносов

превод: Георги Ангелов

* * *

На себе си безсмъртен знак издигнах (1)
над пирамидите и от медта по-здрав -
да го изтрие Аквилон (2) не може,
ни вековете, ни древността рушаща.
Напълно няма да умра, и ще остави
смъртта голяма част от мен, щом си отида.
Навсякъде ще бъда славен аз,
докато Рим, великият, света владее.
Там, където шуми Авфид (3) с бързи струи
там, където е царувал Давнус (4),
Отечеството мое няма да мълчи,
че незнатен род не бе ми пречка
да донеса в Италия стиха еолски (5)
и първи да звъня с Алцейска лира (6).
Със заслугата ми праведна гордей се, музо,
и увенчай главата ми с делфийски лавър (7).

1747, публикувана 1748 (8)

—————————–

Бележки:

1. Първата на руски език преработка на тридесета ода на Хораций (кн. 3) «Към Мелпомена» (Exegi monumentum aere perennius…), написана през 23 г. пр н. е. Тази ода, най-известната от всички оди на Хораций, е епилог на трите му книги с оди, съставящи отделен сборник. Четвъртата книга с оди била написана и издадена от Хораций много по-късно. Други преработки на тази ода са правили Державин, Батюшков, Пушкин, Брюсов, Фет, Семьонов-Тян-Шански, и др. Мелпомена е една от 9-те музи, считана за покровителка на трагедията.
2. Аквилон - древноримско название на североизточния, понякога - северния вятър. Както и други ветрове, Аквилон бил представян като божество, олицетворяващо тази сила на природата.
3.Авфид (Ауфид, Афид)- съвременната река Офанто в родината на Хораций в Южна Италия.
4. Давнус - или Давн, цар на Апулия, родината на Хораций.
5. Стиха еолски - (Еолийски) Хораций има предвид, че е негова заслугата за пренасянето на италийска почва на гръцката лирика, която той нарича „еолийски напев”, защото главните й представители Алкей и Сафо (VI век пр. н. е.) били еолийци.
6. Алцейска лира. Алцей (Алкей) - древногръцки лирик от VII в. пр. н. е. Писал на еолийски диалект.
7. Делфийски лавър - в Делфи бил главният храм на Аполон, за чието свещено дърво се смятал лавърът.
8. „Кратко ръководство по красноречие. Книга първа, в която се съдържа Риторика, показваща общите правила на общото красноречия, т. е. на Ораторството и Поезията, съчинена в полза на обичащите словесните науки и трудове от Михаил Ломоносов, член на императорската Академия на науките и Историческото събрание, професор по химия. Санкт Петербург, 1748″

—————————–

***
Колкото се ти отдалечаваш -
по-голяма жар в гръдта кръжи.
Но прохладата ме разведрява,
твоят пламък щом ме наближи.

1743

* * *

Я знак бессмертия себе воздвигнул
Превыше пирамид и крепче меди,
Что бурный Аквилон сотреть не может,
Ни множество веков, ни едка древность.
Не вовсе я умру; но смерть оставит
Велику часть мою, как жизнь скончаю.
Я буду возрастать повсюду славой,
Пока великий Рим владеет светом.
Где быстрыми шумит струями Авфид,
Где Давнус царствовал в простом народе,
Отечество мое молчать не будет,
Что мне беззнатной род препятством не был,
Чтоб внесть в Италию стихи эольски
И перьвому звенеть Алцейской лирой.
Взгордися праведной заслугой, муза,
И увенчай главу дельфийским лавром.

1747

—————————–

* * *

Чем ты дале прочь отходишь,
Грудь мою жжет больший зной,
Тем прохладу мне наводишь,
Если ближе пламень твой.

1743