Александър Сумароков

Александър Петрович Сумароков, руски поет, прозаик и драматург, „баща на руския театър”, „руския Лафонтен”, представител на класицизма, е роден в старо дворянско семейство на 14 (25 н. с.). 11. 1717 г. в Москва. Бащата на Сумароков - Пьотр Панкратиевич е висш военен и чиновник при Петър I и Екатерина II, кръстник на Петър Велики и привърженик на неговите реформи. До 15-годишна възраст се обучава и възпитава у дома. Завършва кадетско училище (1732-1740), наричана и „Рицарската академия”, устроена по пруски образец, където започва да пише. Служи отначало във военно-походната канцелария на граф Миних, после е адютант на граф Г. И. Головкин и граф А. Г. Разумовски, стига до чин бригадир (командир на бригада). Става известен с публикуваната през 1747 г. стихотворна историческа трагедия „Хорев”, Пише оди - тържествени, духовни, философски, анакреонични, пародии, епистоли (послания), сатири, елегии, песни, епиграми, мадригали, епитафии; в областта на епоса - идилии, басни; в областта на драмата - трагедии, комедии, драми “с гласове ” (опери) и т. н. Създава общо 8 трагедии, 12 комедии, три оперни либрета. Трагедии: „Синав и Трувор” (1751), „Артистона” (1751), „Семира” (представена в 1751, публ. в 1768) ( „венец на безсмъртието на Сумароков”, според актьора Дмитревски), „Ярополк и Димиза” (представена в 1758, публ. в 1768), „Вишеслав” (1768), „Димитрий Самозванец” (1771), „Мстислав” (1774); 12 комедии (между 1750-1772): „Тресотиниус”, „Чудовища”, „Взето с измама”, „Опекун”, „Лихвар”, „Трима братя”, „Язвителният”, „Нарцис”, „Фантазиращият за рогоносец” (1772), „Празна свада”, „Глупавата” (1772) и „Майка и дъщеря”; три оперни либрета, сред които „Цефал и Прокрис” - първата руска опера, по музика на придворния капелмайстор Арайя (1755) и една драма - „Пустинник” (1757). В периода 1755-1758 активно сътрудничи на академичното списание „Ежемесячные сочинения”. През 1759 г. издава собствено сатирично списание „Трудолюбивая пчела” - първото руско литературно списание, в което преобладават произведенията на издателя му. През 1762-1769 г. излизат сборници със социални басни („Притчи”, кн. I, II, III), а от 1769 г. до 1774 редица сборници със стихотворения. През 1761 г. губи управлението на Руския театър в Петербург, чийто директор е от 1756 г., после се преселва в Москва (1769). Издава сборниците „Сатири” (1774), „Елегии” (1774). Преработва Псалтира в стихове и пише духовни православни творби. Настроен е крайно враждебно към френските „сълзливи комедии”, чийто преводи и подражания се появяват вече на руска сцена. Семейният му живот не е щастлив - жени се три пъти, от четиримата му сина един умира млад, другите трима се удавят, опитвайки се да си помогнат един на друг. В Москва писателят е преследван от кредитори, разорява се, пропива се и умира на 59 г. на 1 (12 н. с.). 10. 1777 г. Погребан е в гробището на Донския манастир в Москва. Негов идеал е просветеният дворянски патриотизъм, противостоящ на некултурния провинциализъм, столичната галомания (франкофония) и чиновническата продажност. Една от най-важните му идеи е тази за величието на руския език. Езикът на Сумароков е близък до разговорния, той е прост и естествен. Пушкин счита за главна заслуга на писателя, че „Сумароков изискваше уважение към поезията” във време, в което цари пренебрежително отношение към литературата. След смъртта на поета Новиков издава два пъти негови „Пълни събрани съчинения” (1781, 1787). След това събрани съчинения или сборници със стихове на Сумароков не са издавани до 1935 г.


Публикации:


Поезия:

ГЪЛЪБИ И ЯСТРЕБ/ превод: Георги Ангелов/ брой 38 март 2012

РУСКИ ПОЕТИ - XVIII ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013

ЗА СТИХОТВОРСТВОТО. ЕПИСТОЛА ІІ./ превод: Тихомир Йорданов/ брой 84 май 2016

НЕВЕРНИК ПРЕСТАНИ ДА МЕ НАРИЧАШ…/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 110 октомври 2018