Лия Джакели

превод: Марко Марков

***
Знам, ти всемогъща си, смърт -
и коя съм аз, та пред мен да отстъпиш?
И все пак - чуй ме! -
макар да съм с тебе от люлка
сгодена,
моя любов е живота.
Всеки ден
аз ти изменям с него.

***
Внезапната усмивка,
разтворена на лицето ти
е цветен чадър в дъждовен ден.