Орлин Стефанов

Използвам правото си да отговоря на “Човешки за историята” от Мария Узунова, не за да се оправдавам или да се извинявам за издигнатите в моята полемична статия тези. Убеден съм, че за мислещите читатели е ясно: апологетиката към Стефан Стамболов е безпочвена, всякакви опити да се полира тенекиения ореол, който му поставят политиците, са обречени. Въпреки апелирането към “човешките” измерения. Нима личността не се проявява комплексно в различните си сфери? Нима, ако в алчността си даден човек прибягва до подлости в хазартни игри, той няма да е вероломен и при използването на властта. Щом напъните за стихотворство са жалки и е налице плагиатско посегателство, то е логично литературният джебчия да отбягва вдовицата на онзи, чиито гениални стихове се е опитал да префасонира като свое “вдъхновение”.
Не мога да остана безразличен към премълчаването на значимите и “пълнежното” предъвкване на нищо незначещите факти. Защото, както се разбира, г-жа Узунова е историк и е редно да се стреми към обективност. Не да се изброяват факултетите на основания по времето на Стамболов университет и да се говори за железопътните линии, за открити банкови клонове. Това са общи процеси, чието свързване с конкретен исторически деец е като да твърдим, че слънцето изгрява, защото е запял петелът на стобора. При това, строго погледнато, земята се е завъртяла към слънцето, за да настане денят.
Адвокатстващата позиция на Узунова я тласка към недопустими премълчавания на моя аргумент с гешефтите на Стамболов чрез военните доставки, докато българите леят кръвта си в битки с поробителя. Не се коментира самохвалството му пред Биман, че уж е сломил свръхмощна съпротива. Изобщо не става дума и за кръвожадните инструкции съдът да издаде смъртни присъди на политическите противници на диктатора. Имало било бунтове, които не може да не се потушат – оправдава своя подзащитен Узунова, но нима тези заговори и брожения не са реакция на тиранията, която тъкмо той е издигнал за обществена норма?
Ще напомня само срама на младия Яворов от потъналия в мълчание Чирпан. Храброто доскоро гражданство е сплашено с няколко политически убийства на несъгласните с режима. Забележителен е сарказмът, с който честния българин описва инсценираната от чиновничеството възхвала на “народоспасителната шайка”? (Вж.: Яворов, П.К. С.с. в 5 тома, т.4., С. 1979, с. 209.)
Да се представяш за историк по професия и да премълчаваш въжеиграчеството на Стамболов при връщането на Батенберг след детронаторския заговор и последвалото му “легално” прогонване от същия мним благодетел, домогнал се по този начин до монархическия пост първи регент? Същата причина кара Узунова да “преглътне” и документално установените дипломатически сондажи пред руския император. С тях яростният наглед русофоб съвсем по нашенски предлага да постави върху княжеския престол протеже на Алескандър ІІІ, стига Русия да му дадяла парични и други гаранции.
…Но да не соча повече очевидното: моята опонентка няма основание да твърди, че съм попаднал в собствения си капан. Та аз не съм търкал панталони по банките и не са ми внушавани канони, които да браня на всяка цена. Не обслужвам и конюнктурата, която повелява възхваляване на Стамболов. Интересува ме единствено истината и тъкмо затова оспорвам пропагандните митове…