Михаил Ил. Михайлов

превод: Димо Боляров

***
Същите картини безнадеждни,
същите нерадостни места:
черни лесове, полета снежни,
по селата гола нищета.
Чувам само стонове край мене…
И въпрос в сърцето се е впил:
вятърът ли в лесовете стене,
плач фъртуната ли е надвил -
в свойта вековечна изнемога,
в свойта търпеливост босонога,
ти ли стенеш клет, народе мил?

1861

—————————–

***

Те же все унылые картины,
Те же все унылые места:
Черный лес да белые равнины,
По селеньям голь и нищета.
А кругом все будто стоном стонет…
И вопрос тоскливый сердце жмет:
Лес ли то со стоном сосны клонит,
Или вьюга твой мне стон несет,
Изнемогший в вековом томленьи,
Искушенный в вековом терпеньи,
Мой родной, несчастный мой народ?

1861