Йосиф Куралов

превод: Литературен свят

И една секунда от живота си не съм членувал в КПСС. Макар че, така да се каже, най-добрите представители на моето поколение бяха в КПСС почти поголовно. Явно не съм бил от най-добрите и затова не съм се стремял към КПСС. И даже като дете не съм вярвал че комунизмът ще настъпи - както беше планирано - за 22 конгрес на партията през 1980 година.

Не ми е мъчно за КПСС, унищожена от старческото слабоумие на собствените си ръководители. Не ми е мъчно за отхвърлената още по-рано от КПСС, примитивна, сива, страшна като представите на набожните бабички за задгробния живот в ада сусловска идеология. Но ми е мъчно за моята Велика Евразийска Държава, която се наричаше СССР и високо почитам безсмъртното име на създателя на СССР - Йосиф Висарионович Сталин.

Сталин никога не е строил в СССР марксистко-ленински социализъм. В СССР той строеше силна държава. Велика Русия. И я построи, въпреки огромната съпротива на ленинската гвардия.

Отстранявайки от властта през двадесетте години Зиновиев, Каменев, Бухарин, Троцки и останалите теоретици-подпалвачи на световната революция, Сталин утвърди, като една от основите на революционната теория, постулата за възможността да бъде построен социализмът в една страна. Този постулат, вписан в марксистко-ленинската теория, даде възможност на Сталин да прекрати пропагандисткото дрънкане за световна революция и да започне строителството на държавата.

Историята няма пожелателно наклонение. Но все пак си представете какво би било ако на върха на властта в СССР се бе наложил Лев Троцки.Предвиждам такава версия на събитията. Нямаше да има никаква индустриализация. Във всички учреждения и всички предприятия по няколко пъти на ден щеше да се провежда десетиминутка на ненавистта към класовия враг и световната буржоазия. Пропагандната машина щеше да рисува фантастични, страшни картини за живота на работниците и селяните в Европа и Америка под гнета на капиталистите, щеше да напомпва народа със злоба и да го призовава на борба за свободата на задграничните братя по класа и цялото прогресивно човечество.

И приблизително около 1933-1935-та щеше да бъде инспирирана сълзлива молба за помощ от измъчващите се в империалистическите затвори комунисти, например тези от Германия, Франция или Испания. Пропагандната машина щеше да утрои оборотите си, а военната машина би погнала милиони евразийски селяни на Запад - в месомелачката на световната революция. А другарят Троцки - бивш ленински военен министър - знаеше как се преместват маси от въоръжени войници и невъоръжено население в условията на война.

И би дошла от Запад вълна от възмездие. И би стигнала не само до Волга, но и до Урал, че и до Тихия океан. И с това щеше да бъде сложена точка в многовековната история на руската държава и двувековната история на руската империя.

Но победи Сталин. И продължи строителството на държавата. През 1937-38 г. той се отърва от остатъците от бъбривата ленинска гвардия в ръководството на страната. Към средата на тридесетте години «верните ленинци» стават хора на вчерашния ден, умеещи само да се гордеят с революционното минало и да произнасят речи за световната революции. На Сталин му трябвали не дрънкала, а строители.

Той искал да изтласка ленинците мирно. В първия вариант на конституцията от 1936 година се предвиждала възможността за провеждането на алтернативни избори на всички нива за съвети на депутати. В резултат на провеждането на такива избори ленинците несъмнено не биха попаднали в съветите. А после щяха да ги отстранят от държавните и партийни органи. Логиката е проста: ако народът не ти се доверява да бъдеш депутат, няма защо да заемаш и други длъжности. Но не позволили хората на вчерашния ден да ги отстранят мирно. Опитали се дори да премахнат Сталин. Но в страната, обхваната от ентусиазма на започнатото от него строителство, Сталин бил вече непобедим.

Не го победи и Хитлер, насочил срещу него цялата военна и промишлена мощ на Европа.

Непобеден остана Сталин и след смъртта си. Срещу мъртвия Сталин воюва живият Хрушчов и претърпя поражение. Воюваха горбачовите идеолози - вече никой не ги помни, а Сталин го помнят. Воюват днешните либерали - името им е легион, тях малко някой ги познава по лице, а Сталин го знаят всички.

Така че защо го ненавиждат? Веднага ще направим уговорката, че го ненавиждат далеч не всички. Най-вече представители на бившата и днешна управляваща класа.
Например бивши членове на КПСС от държавния, партийния, стопанския актив, в съветско време угоднически колебаещи се с променливата линия на партията, те ненавиждат Сталин, преди всичко, заради собствения си комплекс на двуличници.

Този комплекс като масово явление започна през 1956 г., след 20 конгрес на КПСС, на който беше извършен опит на Хрушчов да оклевети Сталин. Не всички повярваха на Хрушчов, но мнозина угоднически се преобърнаха, направиха се, че са повярвали и дори при споменаване на името на Сталин започнаха да си слагат маска на неприязън. После маската се срасна с лицето и то стана лицемерно, а душата - цинична. Държавни, партийни, стопански активисти започнаха лицемерно-цинично да лъжат, че винаги са мислели така, но са се страхували да го кажат. Този състав с годините постепенно се променяше, подмладяваше, същността му също се менеше: активистите ставаха по-лицемерни и по-цинични.

Лъжливият живот осигуряваше необходимото ниво на социално-битови удобства на съветската управляваща класа и й стана навик, който продължава и досега. Вероятно никой не би оспорил думите ми, че от съветския държавен, партиен, стопански актив беше сформирана управляващата класа на Русия в постсъветския период, през деветдесетте години. А от нея по естествен начин израсна управляващата класа на днешна Русия. И досега на много държавни длъжности в центъра и в провинцията са бившите членове на КПСС - същите “верни ленинци”- сталиноненавистници, страдащи от комплекса на лицемера. По-точно вече не страдащи от никакви комплекси, явно поради отсъствието на главния причинител на всички нравствени страдания - съвестта.

Ненавистта към Сталин при тях е почти класова. Та нали той създаде народна държава. А те я превърнаха в антинародна. И днес те кръвно са заинтересовани от продължаването на антисталинската лъжа, за да стоварват върху му, както и преди, отговорността за днешните провали, които уж били обусловени от политиката, водена от Сталин преди 60-70 години! И това ако не е слабост! А защо пък да не се хвърли вината направо върху Иван Грозни, Батий, Чингис хан?..

Но антисталинистите и досега не могат да го победят, независимо, че в ръцете им е много по-мощна пропагандистка машина, отколкото е имал Сталин. Продължаващата вече много десетилетия борба на живите двуличници с мъртвия лъв ни убеждава, че лъвът в кошмарите им е жив и страшен.

Сталин и за народа е жив и непобедим!

18.02.2011