АНВАРИ
превод: Литературен свят
Аухад уд-Дин Анвари Абиверди е един от великите персоезични поети и знаменити майстори на словото - родил се в началото на XII век.
Авторите на тазкири се придържат към единодушното мнение, че Анвари е от Абиверд (един от градовете на Хорасан между Ниса и Серахс в съвременен Туркменистан), известен като «даще Хаваран» (”Хаваранска степ”). По тази причина Казвини в книгата си «Асар ул-билад» го отнася към Хаваран.
Доулат-шах в тазкирето си и Амин Ахмед Рази в «Хафт иклим» отбелязват, че Анвари се родил в село Бадан, близо до Мехна.
Авторът на «Тазкире-е ботхане», след Амин Ахмед Рази, също смята, че поетът е от село Бадан. Фасихи Хафи в книгата си «Муджмал yм-мaвapух» пише: «Анвари Хаварани е родом от Бадан, едно от селата на Хаваран».
От казаното става ясно, че Анвари не е роден в самия Абиверд, а в едно от селата на Абиверд - Бадан или Беден.
Абиверд се намира в областта, известна като Хаваранска степ. Поетът в стиховете си казва, че е от Хаваран, но никъде не споменава Абиверд. Затова когато започнал да пише стихове, приел тахалус (прозвището - бел. прев.) Хавари. След известно време по съвета на известни личности го сменя на Анвари.
Доулат-шах Самарканди и след него много автори на тазкири така описва началото на поетичната му дейност:
«Анвари учил в медресето «Мансурийе» в Тус. Както било установено, по време на образованието си живял в бедност и в нищета и трудно си намирал ежедневно препитание. В деня, когато свитата на Санджар спряла в Радкан, Анвари седял до вратата на медресето. Той видял как минава човек, обкръжен с пищна свита и многобройни слуги. Попитал: «Кой е този човек?». Отговорили му: «Поетът на султана». Анвари си казал: «Чудно! Професията на поета стои толкова ниско, а този човек е толкова помпозен! Науката при нас е на такава висота, а аз съм толкова беден и безпомощен». После сериозно се замислил, че за да живее нормално, трябва да стане поет. Още същата вечер написал касида, започваща така:
Ако сърцето и ръцете ми бяха море и рудници,
те щяха да са сърце и ръце на владетеля.
На другия ден, на сутринта, заминал на мястото, където лагерували войските на султан Санджар и прочел касидата си на владетеля. Тя много се харесала на султана и той го направил един от приближените на двореца. Определил му заплата и Анвари заминал със свитата на султана за Мерв».
След като Анвари станал приближен на султана, дълго време бил на служба при него и се намирал близо до него и в поход, и при двора.
Доулат-шах пише за това:
«След като султанът чул касидата на Анвари и одобрил думите му, той му направил подаръци, назначил го на работа и го приближил до себе си. Анвари след поклона и почестите му заявил:
За мен няма убежище, освен твоят праг,
ще положа глава само на вратата ти.
Султанът му дал подходяща работа, добра заплата и го приел в свитата си. Когато тръгнали из Радкан, той бил в султанската свита».
ОБРАЗОВАНИЕ И ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА АНВАРИ
Анвари се прославил като поет, и мнозина го познават по «Дивана» му със стихове, стигнал до наши дни. Но главното, което го отличава от другите поети от този период, и това, което го направило уважаван от управници, везири, известни личности, били дълбоките му знания по науките от онова време. Както пишат някои автори на тазкири и както се вижда от стиховете му, той бил смятан за познавач на философията, астрономията, геометрията, литературата, фикх, коментарите, хадисите и други науки.
Той се обучавал на тези науки при известни учители. В наши дни няма такъв интерес към астрономията, както по-рано и затова никой не иска да се занимава с нея. По онова време астрономията имала голямо значение и желаещите да я учат били много.
Мислители и философи я учели с усърдие. Анвари също бил смятан за един от водещите специалисти в тази област, и за това той неведнъж си спомня в стиховете си и подчертава, че пише в насиб (лирично встъпление към касидата) и в стихотворния размер на аруз - вафир.
Интересът му към книгите по философия, теология, естествознание, математика е отразен в стиховете му.
ПОЧИТ И ВЛИЯНИЕ НА АНВАРИ ПРИ ДВОРА
Авторите на тазкире отбелязват, че авторитетът на Анвари при султаните бил много висок и всеки от управниците много го уважавал, дори повече от поет. Разказват, че когато започнал да служи при султан Санджар, бързо намерил с него общ език, затова владетелят искрено го уважавал като учен. Някои автори пишат, че султанът, въпреки своето величие и слава, два пъти го посетил у дома, за да се видят. В стиховете на Анвари също се намеква, че султанът му обръщал голямо внимание:
Господарят на света извика Анвари,
поздрави го и го покани да седне до себе си.
ПОЕЗИЯТА НА АНВАРИ
Анвари бил майстор на словото, с блестящ талант, отлична памет и остър ум. Самият той казва за това:
Паметта ми е толкова силна, че ако сега
ми кажат да уча всяка наука, ще кажа «Готов съм!».
Талантът на поета се проявил и в описанието на събитията, и в изображенията на природата, и в изразяването на чувства. Стихотворенията му са изящни и дълбоки. Те се отличават от творчеството на съвременниците му, както и от предишните поети.
Друга тяхна особеност е използването на аллегории, метафори, които се отличават със сочност, свежест и нежност.
Във връзка с това, че Анвари бил философ, астроном, математик и добре се ориентирал в тези науки, тази тематика намерила отражение и в поетичното му творчество. Така поетът разкрил широтата на своите интереси и образованост. Това обстоятелство създава определени трудности и станало една от причините, пречещо за пълното разбиране на поезията му.
Един от безспорните признаци на поетичния талант е умението му да импровизира. На събрание на известни личности той съчинил повече от 20 бейта (двустишия - бел. прев.).
СМЪРТТА НА АНВАРИ
Макар че има различни мнения за датата на смъртта на поета, професор Джалал уд-Дин Хумаи отбелязва, че Анвари умира през 583/1188-89 г. Изследователите не са единни и по въпроса за мястото на смъртта на Анвари: едни смятат, че е починал в Балх, а други - в Хаваран.
(със съкращения)
Из „Мъдреците на Изтока”, Махачкала, 2009
