Лерой Джоунс

превод: Георги Ангелов

Той се е върнал и стрелял. Застрелял го.
Когато се е върнал, стрелял в него,
и другият паднал, рухнал в сенчестата горичка,
паднал на земята, прострелян, умиращ,
свършен, с изтичаща кръв, убит на място.

Умрял е накрая тук, след падането,
куршум от упор взривил лицето му
и кръвта оросила убиеца и здрача.

Снимките на убития са навсякъде.
И призракът му поглъща светлината.
Умрял е в здрач, по-здрачен от душата му,
и всичко се сляло, търколило с него, умирайки,
надолу по стълбата.

Няма какво да кажем
за убиеца, с изключение на това, че се е върнал
неизвестно откъде, за да извърши онова, което стори.
И е стрелял веднъж между изумените очи,
и бързо е оставил жертвата си, докато изтичала кръвта й.

Знаем,
че убиецът е бил опитен, безшумен, бърз
и че жертвата явно го е познавала. Друго освен това,
освен застиналото, кисело изражение върху лицето на убития
и студеното учудване на неговите ръце и пръсти,
не ни е известно.