Дионисиос Соломос

превод: Михаил Маринов

От планината
коя ли слиза
и цяла в бяло
върви насам?

Сега, когато
се тя задава,
тревата става
на нежен цвят.

Разтваря мигом
листенца тънки -
камбанки звънки
цвета люлей.

Да го не жали,
едва напъпил,
да го настъпи
се моли той.

Червена, сочна,
гори устата,
като листата
на розов цвят.

Щом трепне рано
в зори зората,
тя цяла в златен
дъждец сияй.

На тежки снопи
върху гърдите
блестят косите -
стопен варак.

Кога се смее,
очите светят
като небето,
с простора син.

Коя е тази,
която слиза,
цяла във бяло,
по онзи склон?