Александър Панарин

превод от руски: Татяна Любенова

Глобализмът е най-новата форма на нихилизма, търсеща си алиби, оправдание в така наречените обективни тенденции. Една от неговите страни е последователното изолиране от всички местни интереси, норми и традиции.

Днес държавата се третира вече като носител на локалност и тя се третира от икономическите, политически и интелектуални елити, които се представят като независими от националните интереси и националните очаквания. В това е новият смисъл на понятието “елит”. Преди елитите отразяваха народния опит, изразяваха волята на нацията.

В епохата на глобализма да бъдеш елит означава членство в някой “таен интернационал”, който изобщо не е свързан с местните национални интереси. Това е затворен международен клуб със своя корпоративна етика. Идеологията на глобализма включва скрит подтекст: външната страна - “прогрес”, “всеобщо благоденствие”, “права на човека”; вътрешната се изразява чрез скрит език, понятен единствено на посветените: докато под понятието демокрация се разбира, че функциите на властта се осъществяват от тези, които са избрани от народа и те са длъжни да изпълняват неговата воля под контрола на избирателите - народа.  

Глобализмът се развива по направления, когато центровете на властта и приетите решения не са поръчения от избирателите, а се изпълнява съгласувана стратегия на международните икономически и политически тръстове.

Според глобализацията националните елити все по-малко се вслушват в гласа на своите избиратели и все повече свързват себе си с приетите зад гърба на народа решения на новия интернационал.

Формира се двоен морал и двоен език: термините на либералната епоха изпълняват само манипулативна роля. Епохата на Просвещението не е познавала двойните стандарти и двойнствения морал, не е крила своите открития от масите. Класическата епоха е дала велики просветители, съвременната - ражда велики манипулатори и комбинатори.

Вредна е и икономическата логика на глобализма. Националните производствени  икономики се раждат от същия корен, от който се раждат и националните демокрации - от гражданския морал, изискващ уважение към съотечествениците и забраняват те да бъдат третирани като “не до там човеци”, получовеци. Глобалистите се стараят да отслабят и дискредитират националната държава, защото тя пречи на тяхното глобално хищничество. Те се борят със забрани срещу износа на местни капитали зад граница под флага на либерални принципи.

 ”Либералният глобализъм” защитава не предприемачите, а финансовите спекуланти и подкопава позициите на истинските национални производители. Въпреки либералната риторика, глобалистите създават свят на икономически и политически монополизъм, в който съревнованието и партньорството са заместени от избраната раса и “неприкосновения, златен милиард” от една страна и безправна периферия - от друга. Подкопаването на националната държава като субект води до замяна на плуралистичната  икономическа и политическа система с глобален тоталитаризъм на единствения силов център.

В съвременния взаимносвързан свят е невъзможен изолационизмът и проблемът е в това, какъв искаме ние да видим този глобален, с преплетени съдби свят: действително плуралистичен, основан на партньорството на уважаващи себе си носители на суверинитета, или подчинен на користните притежатели на безконтролната световна власт, диктуваща на народите своята воля.

Западните глобалисти се стремят към едно: ресурсите на целия свят да станат “глобални”, тоест достъпни за “златния милиард”. Оттук и забраната “да се крият” националните ресурси от глобалната конкуренция, предназначението на които е да ги предадат от “лошите” ръце в “умелите”.

За да бъдат заграбени ресурсите глобалистите разгръщат пропагандата за “икономическата неефективност” и “икономическата опасност” на националните програми за развитие на регионите, не попадащи в кръга на “златния милиард”. Второто направление е пропагандирането, че са несъстоятелни националните правителства,  националните правителства, отклоняващи се от покровителството на носителите на еднополюсния свят (претекст - “политически хаос”, “тероризъм”, междуетнически войни, национален и религиозен екстремизъм).

За глобалистите е изгодно да подкопават съществуващия ред в националните държави, оттук и двойните стандарти на “цивилизационното общество”: поощряване на независимостта и сепаратизма (Югославия, СССР, а сега добавяме Ирак, Грузия, Украйна, Молдова, Белорусия…).

Истинската същност на глобализма е - присвояване на глобалните, планетарни ресурси от алчното малцинство на “избраните”. От култа на “поклонника”, привърженик на единните ценности в “пространството” към “туриста”, развличащ се с “мозаечността” на света. Поклонникът свято вярва в единството на човешкия род, свят и спори за ценности. Туристът се отказва да спори, а е готов да повярва, че планетата е населена с различни човешки видове, които са добри “на мястото си”.

Отсега на хората се предоставя правото да живеят за мига, необременени с големи цели. В това се състои “новият либерализъм”, освобождаващ човека от бремето на историческата отговорност и свързаната с нея жертвоготовност. Либералите предлагат да не го е грижа за смисъла и насоката на социалното време.

Парадокси на либералната епоха:

• Либералните управници си сътрудничат с мафията;
• Либералните интелектуалци се отнасят пренебрежително към Маркс ( който принадлежи към плеядата велики мислители), а приемат вулгарните телевизионни сериали, порното и мрачните страни на живота;
• Отказват се от нормалните възгледи, морала и здравия смисъл. “Сектантите на постмодернизма” са извън културната и нравствена сфера на обичайната човешка нравственост;
• Сега нравствените и социални задължения на интелигенцията пред народа се възприемат като непоносим гнет: двувековната полемика на интелектуалците с богатите свърши, започва тяхната полемика с бедните;
• Глобализмът днес се проявява в последователно дистанциране от “местното” и в аморалност като освобождение от социалния дълг и служба.

Достоевски в “Бесове”: Вие сте загубили разликата между зло и добро, защото сте престанали да познавате своя народ.

В християнството избраниците на бъдещето са били “нищите духом”, унижените и угнетените, а избраниците на настоящето са най-приспособимите.

Глобализмът се разкрива като свят на привилегированите и отстоява привилегиите пред каквито и да било прегради (национална държава, морал, отговорност и социално служене, самият народ, който има само едно отечество).

Преди служенето на прогреса бе служене на народа, а сега: елитите придобиват целия свят, освобождавайки се от националните връзки и свързаните с тях задължения. Елитите са възприели психологията на отчужденост от собствената национална среда с нейните традиции, норми, кодекс.

Кооперирането на елитите ги превръща в съвкупен интернационал на глобализма за сметка на демокрацията и примитивизиране  живота на народите.

Днес елитите избягват националните форми на контрол.

Върви съкращаване и примитивизация на масовото потребление с паралелен бум на елитните пазари, търгуващи с предмети на разкоша. В бившите социалистически страни масовото демократично общество изчезва пред очите ни, сменящо се с нова поляризация на нищетата и богатството, недоимъкът и свръхпотреблението.

При нас се настани не архаичният капитализъм, а капитализъм от най-нов тип, изразяващ замислите на новата буржоазия - разрушаването на гражданското общество и националния консенсус.

В новите условия буржоазията може вече да не  се грижи за развитието на вътрешното масово потребителско търсене. Нейното кредо е - да се снижи вътрешната издръжка на производството за сметка на обвързване социалните задължения и снижаването на заплатите, сега собственият й народ малко я интересува и в качеството на работна сила, и в качеството на масов потребител.

Новият пазар на услугите, обезпечаващ безопасността на елита - нужна е надеждна охрана - е разколебан от държавния монопол на спецслужбите.

По-рано в рамките на националния консенсус интелектуалният елит бе натоварен с пълномощия и функции: да изразява националната културна идентичност, да формулира националните цели, да създава привлекателен образ на страната. Сега творческите усилия на интелигенцията са насочени към разклащане на националната идентичност, дискредитация на националните цели и приоритети.

Може да се говори за започваща световна гражданска война между глобализираните елити и “туземните” народни маси.

Западните дисиденти изобретиха контракултурна “революция на съзнанието”, уповавайки се на ирационалната чувственост (Лютер: “разумът - е първата развратница на дявола”…) Бяха използвани тези форми на чувственост, които са свързани със сексуалните отклонения, употребата на наркотици…Чувствеността, освободена от контрола на разума и морала, първо, подменя реалните социални и политически права - можеш, без да се отказваш от привилегиите и властта, да минеш за привърженик на правата на личността, за демократ и борец срещу тиранията; второ, получавайки я вместо като граждани, като адепти на разпусната чувственост, може да бъде завъртяна на пълна мощност масовата “индустрия на удоволствията” и да се внуши субективна удовлетвореност на тези хора, които имат всички основания за неудовлетвореност и протест.

На това поле на “разкрепостената чувственост” идва като отпор аскетизмът на православната традиция. Наистина православната версия за спасението има предвид не само единствено душата като пленница на греховното тяло. Йоан Златоуст: “Бог ни е дал тяло от пръстта, за да го издигнем на небето, а не затова чрез него да свалим на земята и душата… Виж каква чест ни е оказана от Него, предоставяйки ни тази възможност. Аз сътворих, казва Той, земята и небето, и ти давам творческата власт да сътвориш земята на небето. Ти можеш да направиш това.”

Православната космичност тук е в разбирането за материята като изначално съпричастна към духа. Този основополагащ принцип предопределя съвсем друго отношение и към обкръжаващата ни външна природа, и към вътрешната ни природа - на нашето тяло, защото трактовката за природата като предмет или досаден ограничител на нашата свобода е характерна за западната култура.

Трябва ли да се очаква нова революция на съзнанието и хуманитарното преображение на масовата чувственост? По примера на Запада и на Изток на младото поколение му омръзна да бъде мобилизирано - на всички им се иска да бъдат весели, разпуснати и на никого за нищо да не са длъжни.

Глобалният проект на Запада (чрез МВФ, Световната банка и Международната търговска палата) е насочен към последователна деиндустриализация - съкращаване на националната промишленост, науката, образованието и културното развитие. Нашата роля е  да доставяме евтино сирене и работна сила. Цената на работната сила е 70 пъти по-ниска, отколкото в страните на Седемте. 

Националният пазар е заменен от “глобален”, стоките на новия пазар са предназначени за привилегированото малцинство.

Необходим е контра-елит…

2000 г.