СЪМНЕНИЕ
превод от испански: Мария Горостанова
СЪМНЕНИЕ
Защо имаш сенки под очите този следобед?
Къде беше, любов, на разсъмване,
когато търсех твоята плаха бледност
в снежната белота, без слънце, на възглавницата?
Имаш студена линия на устните,
студена от някоя целувка зле платена;
целувка, която аз не знам кой би ти дал,
но която съм сигурен, че са ти дали.
Кое черно кадифе почерни
очертанието на твоите очи от хубава пшеница?
Кое синьо от вена или географска карта те осъди
на медeния камшик на моето наказание?
И защо ми причини тази мъка
ако знаеш, ах, любов, че съм ти приятел?
СРЕЩА
Спънах се в теб през пролетта,
един слънчев следобед, тънка и фина,
и беше на гърба ми лоза,
и на кръста ми, ласо и серпентина.
Ти ми даде мекотата на восъка си,
аз ти дадох солта на солниците ми.
И плаваме заедно, без флаг,
по морето от рози и тръни.
И после, да умра, да бъда две реки
без олеандри, тъмни и празни,
за безнравствената уста на хората…
И след това, две луни, две саби,
две ленти, две усти вплетени
и две арки на любовта от един и същи мост.
МЪРТЪВ ОТ ЛЮБОВ
Не го знае ръката ми, ни крака ми,
нито нишката на моя глас, ни кръста ми,
нито го знае луната, която огрява
градината на моята любов и топлина.
И аз съм мъртъв, да, като търг
розов, или газела в равнината,
като кръг вада в резервоара
или куче с жълти зъби.
И днес е опитна база, Господи,
тялото ми, осветено от любов,
като зловещо плашило.
Хората без изненада ме гледаха
и никой не си свали шапката
за една тъжна молитва „Отче наш”.
