Сава Сивриев е роден през 1952 г. във Велико Търново. Завършил е Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, специалност “Българска филология”, с втора специалност “Руска филология” (1976). Специализирал “Теория на литературата” при проф. д.ф.н. Борис Андреевич Успенски в Московския държавен университет “М. В. Ломоносов” (1980).
През 1982-1986 г. е редовен докторант по “Теория на литературата” в Московския държавен университет “М. В. Ломоносов”. По време на докторантурата си работи с проф. д.ф.н. Б. А. Успенски и проф. Мирослав Янакиев; слуша лекции на Ю. М. Лотман, В. В. Иванов, А. Ф. Лосев, В. Н. Топоров, С. А. Аверинцев, Е. М. Мелетински и др. Работи в семинарите на проф. д.ф.н. Б. А. Успенски и В. М. Живов по “Семиотика на културата”. Доктор по филология (1986); дисертацията му, защитена в Московския държавен университет, е върху прозата на Леонид Андреев.
Завършва магистратура по богословие в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” (2001).
Асистент по “История на българската литература на Възраждането” и “Нова българска литература” към Катедрата по българска литература на Шуменския университет от 1977 г. Главен асистент – от 1988 г. Доцент – от 1995 г. Професор - от 2012 г. Чете лекции по “История на българската литература след Освобождението” и “Историческа поетика”. През 1994-1996 г. е ръководител на Катедрата по българска литература.
През 1996-2001 г. е лектор по българска литература и език в Будапещенския университет “Йотвьош Лоранд”, където чете лекции по “История на българската литература” и спецкурсове върху творчеството на: П. П. Славейков, П. К. Яворов, Д. Дебелянов, Н. Лилиев, Ат. Далчев, Св. Минков, Й. Радичков, Б. Иванов, К. Павлов, българската проза на 90-те години, Евг. Кузманов, Виктор Пасков, Алек Попов и др.
След 2001 г. е преподавател в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” – в Катедрата по българска литература и в Катедрата по богословие, където чете лекции по “Психология на религията”, “Старозаветна исагогика” и “Старозаветна херменевтика”.
Работил е също във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”.
Член е на Дружеството за изучаване на XVIII век.
Филолог и богослов, научните му публикации са в областта на: история на българската литература през XIX и ХХ век; историческа поетика на българската литература; теория на литературата и руска литература от края на XIX век.
Има научни публикации в България, Русия, Унгария, Полша.
Автор е на книгите:
“Чудесното раждане. Работи по литературна история” (Шумен: Аксиос, 1995. – 80 с.);
“MITOS I TEHNE. Опит върху българската литература от миналия век” (София: ИК “Александър Панов”, 1999. – 150 с.);
“Книга Псалтир и българската поезия” (София: Изд. “Карина – Мариана Тодорова”, 2004. – 128 с.);
“Литературна археология” (София: Български писател, 2006. – 151 с.).
Съставител е на сборника:
“Кирил Христов. Поезия” (Велико Търново: Слово, 1995. – 142 с.) – С предговор и приложения от Сава Сивриев.

За връзка с автора: sivriev@abv.bg

Публикации:

Електронни книги:

ДРУГАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА
ТЕГОБАТА НА ПОЕЗИЯТА/ брой 4 декември 2008

КНИГА ПСАЛТИР И БЪЛГАРСКАТА ПОЕЗИЯ/ брой 5 януари 2009

ЛИТЕРАТУРНА АРХЕОЛОГИЯ/ брой 6 февруари 2009

Критика за Сава Сивриев:

ЛИТЕРАТУРНАТА АРХЕОЛОГИЯ НА САВА СИВРИЕВ/ автор: Мария Антонова/ брой 35 декември 2011