Марко Марков 

Малки приятели,

В тази книжка ще прочетете за най-светлия празник в годината - деня, в който се посреща Рождество Христово. Някои неща в нея ще ви се сторят непознати, тъй като така са го празнували вашите баби и дядовци. Затова ви съветвам да разлистите книжката с някой по-възрастен до вас и да го разпитате за свещения хляб, върху кората на който греят символите на труда и благоденствието, за огъня и бъдника, за коледарите и песните им. Така ще се докоснете до магията на вековните традиции, позабравени, но лесно възстановими, тъй като са прости и прекрасни. Приятно четене в дните преди тази тиха, свята нощ ще ви пожелае

                                   Авторът

1.

Дърпам призори пердето
и отстъпвам крачка. Я!
Сняг се сипе от небето
върху цялата земя.

Гледам- светят по стъклото
едри сребърни звезди.
Може би е тъй, защото
Божи син ще се роди.

Тихо в двора е, където
светлина се сипе. Я!
Слънчице огря дръвчето,
до върха му разцъфтя.

Съживи се в миг зърното,
легнало в добри бразди.
Може би е тъй, защото
Божи син ще се роди.

И внезапно в сърчицето
светъл звук се сипе. Я!
Той избликна от врабчето
и задълго в мен трептя.

И във всички ни доброто
по-добро е отпреди.
Може би е тъй, защото
Божи син ще се роди.

2.

Още нощ е. Ала вече
татко тръгнал е на път.
Стъпките му надалече
из снега сега скриптят.

И когато в миг зората
до земята се допре,
ще навлезе той в гората,
пред едно дърво ще спре.

С дъх ще стопли свойте пръсти,
в тях дотук пълзял е мраз,
ласкаво ще се прекръсти
ще му каже с ласкав глас:

-Ти, дръвче, крило и корен,
с мен да дойдеш днес склони.
Бавен, равен, спорен, морен
огън в моя дом стани.

Че без огън нищо няма -
нито обич, нито хляб,
мъката ще е голяма,
а човекът - много слаб.

Моля те, ела и бъдник
в тази свята нощ бъди.
На делата наши съдник
в нея днес ще се роди…

Вятър тих тогаз ще мине,
слязъл от една звезда,
и дървото ще му кимне,
сякаш че му казва: “Да.”

Сняг ветрецът ще отбрули,
рой снежинки ще трептят
и по татковите скули
две от тях ще се стопят.

3.

Щом в прозорците засвети
сутрешния сипкав сняг,
всички в къщи сме заети,
никой не подвива крак.

Спомнило си плодна нива,
бухва тежкото тесто,
от нощвите то прелива,
бърза хляб да стане то.

Къкри боба речовито
в пръстеното ни гърне -
цяло в пламъци обвито,
то прилича на бърне.

Лист за баница се гъне
и се свива лозов лист.
…Мама с нас е, но навън е
грижата в гласа й чист:

-Боже, колко сме работни!
Пладне вече превали,
а пък птици и животни
пак забравихме, нали?

Кой да ги нахрани? Аз ли?…
Край посърнали цветя припкам
-Бъррр! - към празни ясли
и към празни корита.

Гладен вик отеква в мене
чак до ясното небе -
и грухтене, и мучене,
„Ко-ко”,”Джаф” и „Ме-е”, и „Бе-е”…

Свършил, връщам се обратно
и дочувам: Тук-тук-тук! -
нашето хаванче златно
рони бистро звук след звук!

Бият го, прозвънва клето,
но е с весело гласче -
то звънче е, само дето
е обърнато звънче.

На огнището се мъдри
вече медното котле.
Огънят развява къдри
и мирише на поле.

А котлето пламенее
и сумти от яд и гняв -
пени се и се люлее
в него жълтия ошав.

И додето тихо стене
мелничката за кафе,
пак обръща се към мене
мама с глас от кадифе:

-Помисли си за елхата,
слязла ей от онзи свод -
как ще стъпи тя, горката,
върху дървения под?…

Пак на двора съм, кръстачка
дялкам с тънко острие
и в снега отстъпил крачка,
казвам: - Май че е добре!

Грабнал здраво чук в ръката,
стиснал в устните пирон,
аз сковавам за елхата
не кръстачка - царствен трон.

Свършил, връщам се обратно,
но не чувам нито звук:
време златно, необятно,
знатно време стъпва тук.

4.

Колко щедра и богата
е земята ни добра
ти разбираш по благата
върху нашата софра.

Там, до орехови ядки,
свети в канче мед златист -
дните да са пълни, сладки,
а животът - здрав и чист.

Пара вие бяла пита
и дъхти на кър и жар -
в нея, знай, пара е скрита,
чака своя иманяр.

Грозде с пукнати от сладост
кехлибарени зърна
гледа как се плиска с радост
в чашите ни светлина.

Чак до късна есен зрели,
необрани от лами,
ябълките са изгрели,
румени като моми.

Има още на софрата
плодове и ястия -
Много щедра и богата
е добрата ни земя.

5.

Най на почит е обаче
на софрата хлябът бял.
Обич и сълза, юначе,
той е в себе си събрал.

Че е трудно в дъжд и слънце,
с пот и мъка, час след час
да се пълни всяко зрънце,
а пък то да пълни клас.

С тиха дума, с проста песен
и с молитва призори
той от мама е замесен,
от ръцете й добри.

Примамлива и красива
грее хлебната кора -
върху нея има нива,
къща, рало, вол, кола.

А човекът, спрял на прага,
е баща ми. Чака там
злото да възпре веднага,
щом е тръгнало насам.

Ето го сега в средата
на софрата хляба наш -
помоли се за браздата,
залък отчупи и яж.

6.

Ти разбра в нощта щастлива
колко трудно се добива
хляба в златната ни нива.
Затова не го пилей,
да го хвърляш - не, недей.

Даже малката трошица
събери сега в ръчица
и я дай на бедна птица.

Тя е също гладна май,
а навън снежи безкрай.

7.

Елхата наша в тази нощ на
безкрайни тайни е разкошна.

Зелена, стройна като булка,
от хубост грее - и светулка.

с играчки стъклени, с шишарки,
обвити в станиоли ярки,

с безброй свещички незапалени,
с гирлянди сини, жълти, алени,

дори блещука уморено
смола от клончето ранено.

Тупти в предчувствие сърцето
за нещо радостно - и ето:

запалени са всички свещи -
подаръците чакат срещи

и май че са нетърпеливи,
защото много са красиви.

8.

Пригответе дребни дари
от душа и от сърце -
тръгнали са коледари
със сурвакници в ръце.

Пременени, натъкмени
газят пухкавия сняг,
после весели, засмени
ще прекрачат всеки праг.

Дрянът щом се заизвива
по гърбините ни, те
песен ще редят звънлива:
-Нека всичко да расте:

житото в полята ширни,
в дървесата златен плод,
вярата в душите мирни
за един честит живот.

Да сте живи, да сте здрави,
да натрупате имот,
всекиму добро да прави
всеки под добрия свод…

Радост плиска, влага пари
във зениците с любов.
Надарете с дребни дари
този хубав благослов.

9.

А какви са те, какви са
тези дари? -питаш днес.
Нищо в тях не ще те слиса,
нито буди интерес -

едри орехи, краваи
с кафеникава кора,
ябълки, стафиди, а и
медна някоя пара,

шепа лешници и дюли,
малко захарно петле -
„кукуригу” не дочу ли
подир плясък на криле?…

Нищо скъпо.Но е вечно
чувството, че в този свят
има правило сърдечно:
даваш ли, ще си богат.

Дребни дарите са, знаем.
Но сега кажи ми ти
Благослова в песента им
може ли да се плати?

10.

Щом небето се разтвори
в полунощ от край до край,
в него вперил ясни взори,
нещо ти си пожелай.

Нека то не е голямо,
нито малко като мен.
…Твоята усмивка ,мамо,
да е ведра всеки ден.

Да ти бъде здраво рамо
татко в радост и беда-
не върви в живота само
всичко като по вода.

Нека моята молитва
е за всички като нас,
към небето тя политва,
Бог я чува в този час.

11.

Дай на пътника, Боже, пътека
и на скитника - родна бразда.
Мир и обич ти дай на човека,
а на мене- звезда.

Дай на болния участ по-лека,
на затворника дай свобода.
Мир и обич ти дай на човека,
а на мене - звезда.

Дай на злия възглавница мека
и на жадния -глътка вода.
Мир и обич ти дай на човек,
а на мене -звезда.

Дай ни своята ласка и нека
тя да свети във всяка следа.
Мир и обич ти дай на човека,
а на мене - звезда.

12.

Тежат ти мокрите обуща,
страните ти пламтят от студ,
но твоята шейна те спуща
по стръмния планински скут.

Летиш надолу, викаш: “Писта-а!”
и вятъра посрещаш с гръд,
но пистата щом не е чиста,
налага се да спреш сред път -

шейната ти се преобръща
и ти почти усещаш как
земята - майка те прегръща
със силна ласка, не със сняг.

„Боли ли?” - сякаш тя те пита.
„Ами! - отвръщаш. -Как пък не?!”
И пак шейната ти полита
от шеметното висине.

И тъй, додето здрач се спуща
по стръмния планински скут.
Тежат ти мокрите обуща,
страните ти пламтят от студ.

Но теб те чака родна къща,
към нея ти провлачваш крак,
а нещо властно те обръща
и виждаш там в простора как

върхът, разтворил снежна пазва
към тебе гледа и искри.
„До утре - сякаш той ти казва,-
до нови срещи и игри.”