Игор Пихалов

превод: Литературен свят

В издателство «Кримски мост» излезе новата книга на петербургския историк А.В. Островски «Глупост или измяна? Разследване на гибелта на СССР». Книгата е обемиста и добра, всички твърдения на автора са подкрепени с източници. Написана е на добър литературен език, но едва ли може да се отнесе към «приятното четиво» - все пак става дума за трагичните събития, когато за предателството и подлостта на управляващия елит великата страна, в която живеехме, беше разрушена и превърната в петнадесетина бананови републики. Но ако искаме да разберем как е могло да се случи това, е необходимо да се четат подобни книги. Онзи, който не се учи от собствените си грешки, е обречен да ги повтаря отново и отново.

Задачата, която си е поставил авторът, е много сложна. Събитията, за които пише Островски, са станали, по историческите мерки, съвсем наскоро. А това означава, че най-интересните документи са недостъпни и ще останат недостъпни още десетки години, а ключовите фигури, по понятни причини, не се стремят да откровеничат особено. Въпреки това, опирайки се на фактите (включително и на малко известни), авторът е успял да реконструира цялостна и убедителна картина на събитията. Не е маловажно и това, че Александър Островски се е удържал от плъзване в конспирологични догадки.

Днес ни уверяват, че уж разрушаването на СССР е било неизбежно. Така да се каже, Съветският Съюз сам се «разрушил», поради вътрешните си пороци, присъщи на тоталитарната «Империя на злото». Както показва авторът на книгата, независимо от редица проблеми и трудности, около 1985 г. ситуацията съвсем не е била катастрофална. Катастрофална тя става в резултат на замислената от Горбачов «революционна перестройка».

Но може би Михаил Сергеевич «не е знаел какво върши», действайки от най-добри   подбуди? Посочените от Островски факти опровергават и тази версия. Вредителски организираната антиалкохолна кампания, нанесла много милиарди загуби на бюджета. Тайната поддръжка на Елцин. Подкрепата на националистичните движения в Прибалтика и други съюзни републики… Крачка след крачка Александър Островски препарира позорната и гнусна история на «съдбоносните реформи».

Особено впечатлява хрониката на капитулацията пред Запада. Изяснява се, че Горбачов не е отстъпвал на натиска на западните лидери, а е предавал позициите на страната ни по собствена инициатива. Казано на шахматен език, пред нас е типичен «кооперативен мат» - когато един от играчите съзнателно помага на противника си да победи.

«Казват, че в кланиците държат специални животни, наричани “водачи”. Когато докарат поредното стадо и оказалите се на непознато място животни се струпат, без да знаят накъде да тръгнат по-нататък, пускат “водача”. Той увлича стадото към кланицата, след което добитъкът минава под нож, а “водача” го връщат в обора».

Именно такава роля на козел-провокатор е изпълнил Горбачов.

И само един въпрос остава открит: защо? С какво да се обясни предателството на съветския лидер?

Разбираеми са мотивите на Запада да унищожи геополитическия си конкурент.

Може да бъде разбран Елцин и другите ръководители на съюзни републики - много от тях се превърнаха в управници на «независими държави». Както се казва, «по-добре да си първи на село, отколкото втори в града».

Понятни са действията на Александър Яковлев и подобните на него двуличници, които най-вероятно са били по най-банален начин завербувани от западните спецслужби.

А що се отнася лично до Горбачов… Какво го е накарало да стане предател на Родината? На този въпрос авторът на книгата не отговаря. Не трябва ли да се смята за достойна награда за предателството ръководенето на «фонда Горбачов»?

31.10.2011