КИСАИ МЕРВЕЗИ
превод: Литературен свят
МЕСТОРАЖДАНЕ
Известният поет от X век Хаким Мавадж ад-дин Кисаи се родил в Мерв (по онова време важен град от големия Хорасан) и затова се прославил като Кисаи Мервези. В едно от стихотворенията си посочва годината на раждането си:
Годините станаха триста четиридесет и една,
в сряда, три дни оставаха от месец шавал.
Дойдох на света. В името на какви дела? На какви думи?
За да пиша стихове? За да се радвам на богатство?
Както личи от стихотворението, той се е родил в сряда 27 шавал 341/14 май 953 г. Времето, в което живял Кисаи, съвпада с последните години от управлението на Саманидите и първите години от държавата на Газневидите. Така че той бил свидетел на края на известната династия на Саманидите и създаването на Газневидската държава.
Няма сведения за семейството му, за годините на детството, за образованието му. Но научното му и литературно положение показва, че много се е трудил над науките. Кисаи бил компетентен в морфологията на арабския език, дали му прозвището «хаким», потвърждаващо неговата образованост.
ВЕЛИК ПОЕТ НА X ВЕК
Кисаи Мервези е един от известните и велики поети на X век. Както и много поети от Хорасан, той бил под влияние на творчеството на Рудаки и го считал за майстор на персийската поезия. Стихотворенията на Кисаи били на различни теми и се отличавали с голямо майсторство и дълбочина на мисълта. Той изиграл значителна роля в развитието на персийската поезия. От него останали прекрасни касиди и стихотворения, включително стихотворение за цветето:
Роза - прекрасен дар от рая, на хората даден.
По-благородно ще стане сърцето на онзи, който роза вкъщи донесе.
Продавачо, защо разменяш рози за пари?
Какво по-скъпо от роза ще купиш, отървеш ли се от нея?
Кисаи писал талантливи газели, в които се отразявали човешките страдания и чувства. Положението му в персийската поезия стигнало до там, че един поет, сравнявайки го с Рудаки, писал:
Прекрасно! Ако Мерв се гордее с Кисаи,
Самарканд - със самаркандския майстор.
РАЗКАЯНИЕ ОТ ВЪЗХВАЛЯВАНЕТО НА СЪЗДАНИЯТА
Кисаи в началото на творчеството си, както и много поети от онова време, възхвалявал емири и възпял Утби, везира на Нух ибн Мансур. След свалянето на Саманидите и установяването на владичеството на султан Махмуд Газнави през 388/998-999 г. той станал един от двора му и започнал да го възхвалява. Но в края на живота си се разкаял, престанал да хвали падишахове и везири и се уединил. Сам по този повод писал:
Посветих се на хвалене на твари,
затова съм достоен за порицание.
ПОЕТ-ШИИТ
Кисаи бил човек с добри намерения, и мнозина автори го считали за шиит. Изглежда е бил първият поет, възпял Али ибн Аби Талиб на персийски. И най-ранното по време стихотворение за Али, стигнало до нас, е стихотворение на Кисаи:
Възхвали, възхвали този човек, който Пророкът
похвали и му предаде цялото дело.
Кой е и какъв е бил, кой е можел да бъде?
Само «лъвът божи» на света - Хайдар!
Считай тази истинска вяра за кръг,
нашият пророк е център и Хайдар е линията на кръга.
Всички науки на света пророкът е дал на Али,
както пролетен облак, изливащ се над цветната леха.
Датата на смъртта на Кисаи не е известна с точност. Някои смятат, че е умрял преди 400/1009-1010 г. Но други го считат за съвременник на Насир Хосров Кубадиани, и разказват, че двамата поета дори са си разменяли стихове. Ако това предположение е вярно, смъртта на Кисаи се отнася към началото на XI век.
Из „Мъдреците на Изтока”, Махачкала, 2009
