ВКУСЪТ КЪМ ИСТИНАТА

Юрий Бондарев

превод: Литературен свят

Световният и руски еснаф, както винаги, е дребнав, алчен, аполитичен, изплашен. Той се тълпи под безопасни знамена - “мълчание и предпазливост”. Него го съблазняват, прелъстяват, покоряват, побъркват предмети и неща (”плодове на цивилизацията”) в красива опаковка… Еснафът е прекалено благоразумен. За да се отърве от страха пред големите поврати на живота, от ужаса пред възможни усложнения той е готов да измени на честта, съвестта, достойнството, родната земя. Много мои сънародници вярват, че на тях, намиращи се в полупотънал кораб, ще им хвърлят спасителни пояси, натъпкани с милиарди…

—————————–

Американският кич, криминално-порнографската глупост изпълниха книжния пазар на Канада, Европа, Азия, Русия, изтласквайки сериозната национална литература…

—————————–

Изключително ценно в хората е качеството порядъчност. За голямо огорчение, тази добродетел става и дори е станала археологическо понятие…

—————————–

Всички ние трябва да бъдем благодарни на своите майки, бащи, учители, писатели, съседи, приятели, войници и всички онези, които са били съпричастни с добро към нашата съдба, към нашата биография. Ако още имаме сили да се научим да бъдем благодарни… много неща в ужасния ни живот могат да си дойдат на мястото…

—————————–

Постепенно навлизаме в абсолютно технологичен век, където на духовността ще й бъде тясно, тя ще бъде изтласкана от имитация на чувства, от декорации на духа, не от книги, а от разписки…

—————————–

Ще стане ли човекът, хомо сапиенс, по-съвършен от своята приказна дейност - по-добър, по-милосърден, по-съвестен?…

—————————–

Увеличават се удобствата, меките кресла, люляковия цвят на тоалетните чинии, ваните в кафено-черно, електрическият рай ще сияе…

—————————–

Човек се пресища от абсолютно всички блага на света. В това не вярва само патентованият глупак…

—————————–

На човека е отредено от природата и Бог… да разбере целта и смисълът на живота. Това познание е за света като цяло, за Вселената, за смъртта и безсмъртието… за границите на разума и собственото спасение.  По силите ли е това познание за обикновения човек? Само самостоятелното мислене дава на всеки от нас воля и сила…

—————————–

Независимо от разцвета на технологиите светът става все по-жесток и върви от лошо към по-лошо, от по-лошо към най-лошо…


“СовРОс”, № 27, 1999