Оскар Уайлд

превод: Весислава Савова

Когато Нарцис умрял, вирът на неговото удоволствие се превърнал от купа със сладка вода в купа със солени сълзи и планинските нимфи дошли, ридаейки през горите, дето можели да пеят към вира и да му дадат утеха.

А когато те видели, че вирът се бил превърнал от купа със сладка вода в купа със солени сълзи, те разпуснали зелените плитки на косите си и заплакали към вира и казали: „Ние не се чудим, че трябва да плачеш по този начин за Нарцис, толкова красив бе той.”

„Но беше ли Нарцис красив?” казал вирът.

„Кой би трябвало да знае това по-добре от теб” - отговорили нимфите. „Нас все ни подминаваше, но ти, когото той търсеше и на чиито брегове лежеше и гледаше в теб, и в огледалото на твоите води, той отразяваше своята собствена красота.”

А вирът отговорил: „Но аз обичах Нарцис, защото, като лежеше на бреговете ми и гледаше в мен, в огледалото на неговите очи аз виждах всякога моята собствена красота отразена.”