Глория Фуертес

превод от испански: Мария Горостанова

ПОНЯ КОГА ИСКАМ ДА ТЕ ПИТАМ НЕЩА…

Понякога искам да те питам неща,
и ме заплашваш ти с поглед,
и се връща тишината заразена
от свенливия парфюм на твоите рози.

Понякога исках да не мечтая за теб,
и колкото повече исках, повече мечтаех,
за твоите стихове, на които се наслаждавах,
ти най- богатия на поеми, аз - просякът.

Но аз не предсказвам това, което измислям,
и никога не ще измисля това, което предсказвам
от името - роб на моята мисъл.

Предсказвам, че не съм твоето удовлетворение,
което понякога си спомняш, измислям,
и на тръгване да ти го кажа, гласа си не чувствам.

СЪРЦЕТО НА ЗЕМЯТА

Сърцето на Земята
има мъже, които го разкъсват.
Земята е много стара.
Понася пристъпите на сърцето
в утробата си.
Нейните вулкани,
досаждат прекалено
със злоупотреба на омраза и лава.

Земята не е вече за препускане,
уморена е.
Когато погребват в нея
деца, убити от шрапнел,
й се повдига.

ПИША

Пиша без модел -
каквото излезе,
пиша наизуст,
                внезапно,
пиша за мен,
                за хората,
като една трагична игра,
самотник без писма,
разбърквам цветовете,
                      Любовта,
градските хора
насилствените думи
и вместо да се хвърля в омразата
или на улицата,
пиша каквото излезе.